Наименование на обекта: Падалата, с. Осеново
Вид: Култов обект, светилище.
Хронология: елинистическа епоха, римска епоха
Описание: Обекта е разположен в м. Падалата на 2,9 км. южно от с. Осеново. Намира се в източното подножие на в.Митровица където има друг култов обект с който вероятно е свързан. Около значителна по размерите си каменна могила, служела за жертвеник през древността са изградени неголеми архитектурни комплекси. При теренните проучвания ръководени от проф. Васил Марков са регистрирани части от суха зидария, както и строителство на хоросанова спойка и фрагменти от римска строителна керамика. Битовата керамика е датирана от предримската, римската и късната Античната епоха (І хил. пр. Хр. – ІV век сл. Хр.). Откритите дарове – железен сърп, прешлен от вретено, тежест за стан, както и топонима Митровица според проф. Марков могат да се тълкуват като свидетелство, че мястото е служело за светилище на Великата богиня Майка, отъждествявана в трако-римската епоха вероятно с Деметра.
На около 150 m от каменната могила-жертвеник, върху малък хребет, спускащ се на юг, в рамките на същата сакрална територия е разположен Врътен камък, който представлява мегалитна арка, която според изследователите на обекта е служела за наблюдение на изгревите на слънцето на източния хоризонт.
Скалният жертвеник в м. Железарницата е разположен източно от каменната могила и проф. Марков го свързва с хтоничните функции на мъжкото божество в древна Тракия, като господар на подземните богатства.
На около 200 m южно от м. Железарницата е разположен скалният масив „Ветрилницата“, който също влиза в рамките на сакрализиранат атеритория. Масивът е висок около 20 m, а върху него на заравнената площ са разположени три скални площадки използвани в древността за култови действия – с вкопани в скалата ями-жертвеници, често кореспондиращи по между си с изсечени канали. Откритите керамични фрагменти върху скалата дава основание на археолозите да датират култовият обект в пред-римската епоха, а топонимът „Ветрилницата“ е отнесен към култа към мъжкото божество в Древна Тракия, като Бог на Бурята и познат от античните писмени източници в хипостазата си – северният вятър Борей.
Площ: 10 декара
Източник: wikipedia
Връзки:
http://haiduk-tourist.blogspot.com/2018/11/blog-post_9.html
Координати: 41.75273, 23.72562
Галерия:
