Наименование на обекта: „Административна сграда“, гр. Велики Преслав
Вид: Култов обект, светилище, храм.
Хронология: IX в.
Описание: Т.нар. „Административна сграда“ е разположена в южната половина на Вътрешния град на Преслав, в близост до столичната източна крепостна стена. Тя се издига като самостоятелна постройка, ориентирана в посока североизток – югозапад. Планът и се състои от два несиметрични, вписани един в друг правоъгълника. В южната част зидовете на вътрешния правоъгълник продължават до външните и така се оформят три симетрични помещения като преддверия, а покрай централното помещение – П-образен коридор. В югоизточното помещение на сградата е направен сондаж. Установено е, че основите на зидовете са свързани конструктивно. Проучвателката на сградата Т. Михайлова смята, че тя функционира до средата на IХ век като езически храм. Ж. Аладжов подкрепя това мнение. Д.Василева определя сградата като гражданска постройка. Според Р. Рашев тази сграда би могла да се разглежда като пример за смесен архитектурен тип, съчетаващ в плана си белезите на жилищна и култова постройка. За автора обстоятелството, че в края на Х – началото на ХI век функционира като административна сграда – седалище на византийския стратег – подсказва, че вероятно до завладяването на Преслав от византийците в 971 г.
изпълнява същите функции. Планът на сградата, съставен от два вписани правоъгълника, намира аналог сред останалите езически сгради. Особеност е триделното преддверие, което не е познато при никоя от тях. Данните за олтар в центъра на сградата, каквито имаме и от други сгради, позволяват да се приеме
мнението за култовите и функции. Особеното устройство на преддверието би могло да се предположи, че е свързано с по-особени култови практики, за които нямаме данни. Разположението на сградата предполага, че обслужва обитателите на Преславския аул, сред които има важни представители на аристокрацията като ичергу – боила. Интересен е въпросът за съдбата и след приемането на християнството – след като не е разрушена, защо не е преустроена в християнски храм и какви функции изпълнява до последната четвърт на Х век? Причините за това едва ли могат да се търсят само в отклонението й в посока североизток – югозапад. Функциите на главни църкви поемат Дворцовата и Владетелската църкви.
Площ: 0,1 декара
Източник: Г.Герчева. Езическите култови сгради в първото Българско царство.
Връзки:
http://haiduk-tourist.blogspot.com/2018/10/1.html
Координати: 43.14510, 26.81375
Галерия:
