Наименование на обекта: Зайчи връх, с. Кабиле
Вид: Култов обект, скално светилище
Хронология: късна бронзова епоха, ранна желязна епоха, късна желязна епоха
Описание: Светилището се намира на малко усамотено възвишение в най-източното продължение на веригата на Средна Гора, северно от с. Кабиле, Ямболско. Обектът е проучван с редовни археологически разкопки от 1972 г., които продължават и до днес. Светилището е разположено в източната скалиста част на Зайчи връх, на възвишение, състоящо се от три върха: Вълча скала (Курткая), Средна скала (Орткая) и Голямата скала (Башкая). Билото е скалисто с дължина около 1000 м. Склоновете на възвишението се спускат постепенно върху просторна терасовидна площ. В миналото коритото на р. Тунджа е минавало покрай платото. Регистриран е и извор разположен на самия връх, който днес е затрупан. Няма данни, но вероятно част от ранните действия са извършвани върху оголен скален терен. В подножието на обекта се намира елинистическия град Кабиле, а в околностите елинистически и римски могилни некрополи.
На самото светилище са установени два периода на съществуване. Първият е през късната бронзова епоха като използването му продължава през ранната желязна епоха и втори период през късната желязна епоха (елинистическа епоха).
От първият период не са публикувани съоръжения, а находките са разнообразни. Вероятно някои от керамичните фрагменти датират от късната бронзова епоха. От ранната желязна епоха със сигурност са регистрирани известен брой керамични фрагменти.
През късната желязна епоха в сграда до по-високата част на Зайчи връх са разкрити следните находки и съоръжения: керамични фрагменти; животински кости; ниша в ъгъла на сградата с керамични фрагменти; яма изсечена в скалата с керамични фрагменти. От елинистическата епоха са разкрити различни съоръжения: настилка върху част от пространството; каменно ограждане около сграда; сграда с каменен градеж на скална основа (непосредствено до по-високата част на Зайчи връх); ниша (оформена при югозападния ъгъл на сградата); скални изсичания: яма. Сградата с нишата е датирана в елинистическата епоха (намерени са амфорни печати от IV в. пр. Хр. но са регистрирани и керамични фрагменти от ранната желязна епоха).
Разкрити са и съоръжения и елементи, които не са с точно определена датировка: Скални изсичания: едно несигурно изображение на Кибела; улеи; ниши; пътеки изсечени в скалите; дупки (ямки); “слънца”, а също и скални изсичания без определена датировка (улеи, ниши и т.н.).
На този етап на проучванията на Кабиле от римската епоха може със сигурност да се твърди съществуването на най-малко три или четири светилища. Около средата на ІІ в. е построено светилището на Асклепий и Хигия, което вероятно е разположено на източните склонове на Зайчи връх. Изграждането му е свързано с дейността на произхождащия от Перинт скулптор Нарцис, син на Зенон, която се отнася към 40-те години на ІІ в. Към средата на ІІ в. е датирано и посвещението на κύριοςθεὸς ἐπήκοος ΚΕΝΔΙ, в което се споменава за посвещаването на храм и статуя на божеството. Смятам за приемливо мнението на З. Гочева за идентичност на почетеното божество с филипополския Аполон Кендрисос и следователно светилището трябва да бъде свързано именно с Аполон, а не с Дионис, за култ към когото нямаме никакви сведения от Кабиле. Дали в това светилище са поставени посвещенията на Аполон Tadenus и Аполон Αυλαρχηνος, не е ясно. Също неясно е и дали откритите в Кабиле оброчни плочки с изображения на Тракийския конник произхождат от самостоятелно светилище на Конника или са били поднесени в храма на Аполон.
Площ: 5 декара
Източник:
Д.Байряков. Планински светилища в южна Тракия. 2015 г.
И.Вълчев. Извънградските светилища в римската провинция Тракия
И.Вълчев. Светилищата в Кабиле през римската епоха
Връзки:
http://haiduk-tourist.blogspot.com/2018/06/blog-post_75.html
Координати: 42.54790, 26.47890
Галерия:
Видео: