Наименование на обекта: Острец, гр. Велинград
Вид: Култов обект, светилище на Дионис?
Хронология: ранна желязна епоха, античност
Описание: Светилището на връх Острец (1369 м. н. м. р.) е най-високата част в масива, разположен между рида Алабак и планината Сюткя в Западните Родопи, затварящ от запад Чепинската котловина. Масивът има два върха – западен Острец (1369 м. н. м. р.) и източен Гергевана (1351 м. н. м. р.). Двата върха са свързани с било, широко от 20 до 50 м и дълго около 500 м, ориентирано изток-запад. На западната кулминация е регистрирано тракийско планинско светилище, което е разположено в най-високата част на върха, върху площадка с ориентация по оста северозапад-югоизток, неправилна форма и размери от около 1 декар. Северните, североизточните и западните склонове на кулминацията с са изключително стръмни и достигат до 60-70 градуса наклон. Единствения достъп на светилището е от юг-югоизток през седловината между двете кулминации. Върху югозападния склон, непосредствено под върха, се проследяват няколко каменни разсипи от средно големи ломени камъни (следи от деструкции от сгради или съоръжения ?) и следи от преградна стена от ломен камък, която вероятно затваря външния пери-метър на западната и южната част на тракийското светилище. От север-североизток, непосредствено върху самия ръб между върха и склона се проследява каменна стена от ломен камък на суха зидария, с обща дължина от около 50 м и ориентация по оста северозапад-югоизток. От юг-югоизток теменоса на светилището е ограничен от каменна стена с ориентация югозапад-североизток, от ломени камъни със спойка от хоросан. В северозападния край на вътрешното пространство е локализиран малък участък от стена от ломен камък с ориентация изток-запад. Последната вероятно е от по-ранен период. Свещеното пространство (вътрешния теменос и пространството заградено от външната западна стена) на светилището обхваща площ от около 3 де-кара. В източната част на обекта е открита каменна сграда с ориентация югозапад-североизток с вход от югоизточната стена. Сградата е изградена от ломен камък без спойка, има правоъгълна форма и размери 6х9 м. Стените на сградата са с различна дебелина: 0.80 м, 0. 70 м, и 0. 60 м. Била е покрита с керемиди, а стените ú лежат върху скалния материк. Във вътрешността на сградата са открити монети от ІV в. сл. Хр. както и следи от пожар.
Вероятно на различни места в светилището са съществували обособени места за депониране на дарове. Такова е локализирано в сондаж северно от правоъгълната сграда, където е открита част от каменна дъга, ограждаща от северо-запад значителна концентрация от фрагменти керамика тип Цепина, накити и култови предмети. Даровете открити на светилището са разнообразни. Най-голям е броят на фрагментите от керамични съдове сред които преобладават тези които са работени на ръка. Висок е делът на украсените фрагменти сред които преобладават тези с украса тип Цепина. Откриват се и цели съдове (купи, паници и др.), но тенденцията съдовете да са разтрошавани като част от ритуалните практики е видима. Въпреки, че към момента няма статистически данни за керамиката от обекта общото впечатление е, че най-висок е делът на съдове с датировка през късножелязната и късно-римската епоха. Отделни находки указват възможността и за депониране на предмети (заготовки за бронзови фибули) от ранножелязната епоха (VІІІ-VІІ. в. пр. Хр.). Голям е броят на откритите функционални пирамидални глинени тежести за стан и прешлени за вретено с биконична форма. Добре представени са и железни предмети (оръжия – ножове, върхове на копия и стрели; оръдия на труда – ножици, наковални; значителен брой пирони и скоби; различни видове инструменти свързани със земеделието (сърп ?) и други предмети с вероятно култово предназначение; премети от бита – игли, железни ключове), бронзови и железни фибули, накити от различен материал (бронз, желязо, стъкло), култови предмети (глинени хлебчета с украса, богато украсен глинен похлупак от преносим олтар; фрагмент от глинен похлупак завършващ със стилизирана глава на птица ?; глинени капаци (подноси); фрагмент от култова каменна масичка ?, фрагмент от оброчна плочка и др.); монети от римския републикански период, от ІІ в. пр. Хр., от ІV и V в. сл. Хр. От обекта вероятно произхожда и триметално умбо на щит от ІІ-ІІІ в. сл. Хр. По непотвърдени данни в светилището са намирани голям брой елинистически и римски монети, а също и други култови предмети (бронзови зооморфни скиптри).
На източната кулминация (Гергевана) се намира съвременен параклис, който е построен в най-високата част на възвишението. Южно на 5 м от параклиса по самия склон на малка площадка личат основите на каменен зид от плочести камъни споени с бял хоросан. От север и изток под параклиса е прокаран горски път, който е нарушил културен пласт с дебелина над 1.5 м. В профила образуван от прокарването на горския път се виждат следи от културен пласт. Пръстта е чернокафява, мазна и с множество фрагменти от керамични съдове с обща датировка през късната желязна епоха. От тази кулминация в Исторически музей-Велинград има постъпили над 20 фрагмента от мраморна олтарна преграда със зооморфна и растителна украса, която се датира най-общо към ІV-V в. сл. Хр. и указва възможността на това място да е съществувала и раннохристиянска базилика. Вероятното место-положение на последната е на най-високата част от върха, където днес се намира новопостроената църква Св. Георги.
Около светилището на вр. Острец са регистрирани и други археологически обекти: Севено (север-северозапад) на около 1 км се намира обект в м. Водния камък („Водни камък”), който е определен като малко скално-изсечено светилище. Във същата посока но на 2 км северно (североизточно) от светилището на вр. Острец е регистриран друг скален обект (скално светилище) в м. Дрънкова (Рибната) скала. Върху самата скала се откриват следи от каменни преграждения (зидове), които вероятно са част от постройка. Открита е керамика от късната желязна епоха. Южно от светилището, на около 1 км от него, в м. Черни ниви, се откриват археологически материали (антична керамика). Вероятно там се е намирало селище свързано със светилището. Югозападно от връх Острец, в района около жп спирка „Острец” се откриват още фрагменти от керамика, указващи възможността за съществуването на още едно антично селище свързано със светилището.
Площ: 3 декара
Източник:
Д.Гергова, А.Салкин. Спасително археологическо проучване на тракийско светилище на в.Острец, гр.Велинград. АОР 2015
Д.Байряков. Планински светилища в южна Тракия. 2015 г.
Връзки:
http://haiduk-tourist.blogspot.com/2018/07/blog-post_90.html
http://haiduk-tourist.blogspot.com/2016/04/blog-post.html
Координати: 42.00650, 23.93158
Галерия:
