Наименование на обекта: Бентът, с. Виден
Вид: Култов обект, светилище, селище.
Хронология: елинистическа епоха(?), римска епоха
Описание: Светилището е проучено чрез археологически разкопки през 1955 г. Ръководител на проучванията е Г. Табакова-Цанова. Светилището се намира на 2 км северозападно от село Виден, в м.Бентът, разположена на десния бряг на селската река Карадере. На 1 км южно тече река Тунджа. Местността Бентът е с площ около 100 дка и цялата ѝ повърхност е осеяна с битова и строителна керамика, а пръстта на отделни места като „хармани“ има сивопепеляв цвят. Откриват се фрагменти сива керамика на колело и груба керамика на ръка, както и значително количество римска червенолакова керамика. На 300 м западно от светилището се намира могила, около която се открива в изобилие сива „тракийска“ керамика и груба керамика, работена на ръка. На север и запад от Бентът се намират местностите Кърът и Топджевиз, които изобилстват с предримска и римска керамика и керемиди, както и още две могили. Трите местности са с обща площ от около 150 дка, каквато приблизително е и площта на селището. Светилището е разположено в южната му периферия. Разкопаната сграда е с правоъгълна форма и външни размери 11.50 х 7.90 м. Ориентирана е север – юг с предполагаем вход от южната страна. Стените са градени от речни камъни и хоросан, в който има дребни парчета от тухли. Интериорът на светилището е разделен на две помещения – по-малко – южно (5 х 2.20 м), и по-голямо – северно помещение (5.80 х 5.25 м). Южното помещение вероятно е било открито предверие, а северното – самото светилище. Поради лекия наклон на терена на юг западната и източната стена на северното помещение са укрепени с по два контрафорса. В насипа е открито голямо количество хоросанова мазилка, оцветена в помпеанско червено и бледорозово. Сградата е пресечена от по-късен зид, датиран към края на IV – началото на V в. Оброчните паметници от светилището са силно фрагментирани. На повечето от релефите и статуетките е изобразен Тракийският конник. Двете сравнително цялостно запазени оброчни плочки представят ловуващия Конник. Застъпени, но с малък брой фрагменти, са и типове А и С. На три фрагмента са изобразени Аполон и Дафне – и при трите е запазена само част от фигурата на Дафне и част от лирата на Аполон, представен в значително по-големи размери. От светилището произхожда и мраморно торсо от статуя на Аполон. Синкретизмът на Тракийския конник с Аполон не е засвидетелстван иконографски, само при една оброчна плочка вероятно Конникът държи лира в лявата си ръка. Запазени са имената на петима посветители – четирима от тях са с тракийски лични и бащини имена, а при един е запазено само личното име, което също е тракийско. Един от посветителите е войник. Намерените в по-долните пластове на сградата, както и под основите ѝ фрагменти сива „тракийска“ керамика и груба керамика, работена на ръка, размесени с горяла пръст и животински кости, позволяват на Г. Табакова-Цанова да предположи, че мястото е използвано за култови цели още в предримската епоха. Проучвателката отнася изграждането на светилището към „разцвета на римското владичество в Тракия“, но без да прецизира датата. Това се дължи на липсата на точно датирани материали. Откритите в насипа четири монети се отнасят към IV в. – една на Константин I, една на Констанций II и две неопределени. Разрушаването му е отнесено към края на IV в.
Светилището при село Виден е пряко свързано със синхронно селище от римската епоха, в чиято южна периферия се намира. То е изпълнявало функциите на култов център на въпросното селище и със сигурност може да се определи като селско светилище. Сведенията за почитания култ са доста оскъдни. Не са запазени локални или функционални епитети на божеството. Въз основа на иконографията на паметниците, както и на етническия произход на посветителите, трябва да се приеме, че тук божеството е почитано в своя тракийски характер.
Площ: 0,1 декара
Източник:
Г.Табакова-Цанова. Тракийското светилище при с. Виден, Старозагорско. – ИАИ, XXIV, 1961, с. 203
И.Вълчев. Извънградските светилища в римската провинция Тракия
В.Динчев. Селата в днешната Българска територия през римската епоха
Връзки:
http://haiduk-tourist.blogspot.com/2019/01/blog-post_5.html
Координати: 42.61725, 25.22350
Галерия:
