Наименование на обекта: Хисарлъка, Сарлъшка могила с. Доситеево
Вид: Култов обект, светилище.
Хронология: III – IVв.
Описание: Светилището е проучено чрез редовни археологически разкопки в края на 70-те години на XX в. Ръководител на проучванията е И. Илиев. Светилището е разположено на върха на хълма Хисарлъка, на 500 м югоизточно от село Дряново. В подножието му протича река Ченгене дере. В околността се намират и два извора с постоянно течаща вода. На около 350 м североизточно от върха на хълма има останки от антична крепост, стените на която са градени от ломени камъни и бял хоросан. На повърхността е откривана римска керамика. На запад, непосредствено до светилището, е разположена надгробна могила. На 400 м югоизточно от селото и на около 100 м от светилището има селище от римската епоха с площ около 1 ха.
Разкопани са основите на сграда с правоъгълен план с ориентация север – юг и размери 12 х 6.10 м. Зидовете са градени от камъни със спойка от глина. Западният зид продължава 5.5 м на юг. При разкопките са открити 74 оброчни плочки и фрагменти, характеризиращи се с изключително еднообразна иконография. Преобладават релефите, представящи Конника в спокоен ход надясно – тип А – 31 броя, на 21 от тях е изобразена и права женска фигура пред него, а на един – дърво с увита змия. Иконографски тип В е засвидетелстван чрез 18 релефа, като при 10 от тях копието не е моделирано. Именно част от последните се отличават с по-развита иконографска схема – пред Хероса е представена права женска фигура. Типът на завръщащия се от лов Конник, държащ убита в дясната си ръка сърна, захапана от кучета (тип С), е представен на три релефа. Като най-характерен оброчен дар се явяват оброчните плочки с трапецовидна форма, горе закръглени. При повечето от тях релефът е нисък, изображенията са третирани сумарно и обобщено. И. Илиев предполага, че голяма част от релефите са работени в едно ателие, възможно към светилището, защото хълмът Хисарлъка е използван за мраморна кариера (не е уточнено по кое време е функционирала кариерата). При разкопките са открити две рамки от оловни огледалца с диаметър на диска съответно 3 и 4 см, няколко стъклени балсамария, фрагменти от няколко керамични лампи. Открита е само една монета – от времето на Гордиан III. И. Илиев предполага, че светилището е преживяло своя разцвет през III в., но без да посочва границите на съществуването му.
В днешно време останките от светилището са унищожени от строежа на две клетки на мобилни оператори.
Площ: 0,1 декара
Източник:
И.Илиев. Тракийско светилище при с.Дряново, Ямболско. 1980
И.Вълчев. Извънградските светилища в римската провинция Тракия
Връзки:
http://haiduk-tourist.blogspot.com/2019/01/blog-post_2.html
Координати: 42.24076, 26.51629
Галерия:
