Наименование на обекта: Градищната, Голямата или Пандурската могила, с. Дюлево
Вид: Култов обект, светилище, селище.
Хронология: III – IV в.
Описание: Следите от светилището са открити от иманяри през 1928 г., а запазените материали са публикувани от Г. Кацаров. Археологическите разкопки са проведени през август 1947 г. от Л.Ботушарова. Разкопан е целият връх на хълма, на който е разположено светилището, като е достигната стерилната скала. Проучени са и склоновете, за да бъдат открити и изхвърлените от светилището материали. Светилището е разположено на хълм, известен с името Градищната, Голямата или Пандурската могила, на около 1.7 км южно от село Дюлево, на десния бряг на река Градищното дере. Западно под възвишението в местностите Градище и Узуните е регистрирано значително селище, от което произхождат бронзова статуетка на Хермес, тухли, керемиди, керамика със сив и червен цвят, монети. Некрополът на селището се състои от четири могили. Светилището е разположено на върха на хълм. Представлява правоъгълна сграда, ориентирана изток – запад, с приблизителни размери 8 х 4 м. Зидовете, дебели 0.65 м, са градени от ломени камъни, споявани с глина. Напълно запазени са основите на южния зид и частично на източния и западния. Входът на светилището е от западната страна, откъдето хълмът е най-леснодостъпен. Непосредствено до входа по склона е имало каменна стълба, която е заемала пространство с дължина 3.4 и ширина 4 м. Подът на светилището е постлан с тухли, няколко от които са разкрити на място в източната част. На 6 м северно от северния зид е регистрирано огнище с диаметър 1.7 м, по средата на което е забит грубо обработен четвъртит камък. На 1.2 м източно от огнището е разкрит зид, който се явява продължение в северна посока на източния зид на светилището. Вероятно огнището се е намирало в помещение, което обаче е напълно разрушено. На 69 от откритите 80 цели и фрагментирани оброчни плочки е представена Хера. Надписите върху паметниците в голямата си част са нечетливи, а единственият частично запазен и несигурен епитет е κυρία. Богинята е представяна в една изключително еднотипна и стандартизирана иконография – права, насреща, облечена в дълъг хитон и химатион, в дясната си ръка държи патера, често над олтар, а във вдигнатата лява ръка – жезъл, който понякога не е моделиран. На един релеф в долния десен ъгъл пред жезъла на Хера са представени Трите нимфи. На три оброчни плочки е представен Зевс. Една цяла оброчна плочка изобразява Хигия, а друга – Трите нимфи. На фрагмент от оброчна плочка е представен Хермес, на друг фрагмент – Хеката. Кибела е изобразена на една цяла и на една фрагментирана оброчна плочка. Открито е едно оловно огледалце, споменава се и за второ такова, с надпис на гърба ἡ χάρις εἰμί, едно бронзово звънче, бронзова халка (пръстен?), две железни ножчета. Л. Ботушарова отнася откритата керамика към „местната сива тракийска керамика“ и керамика от римската епоха. Не е дадено описание на застъпените форми съдове. Откритите девет монети обхващат периода от времето на Каракала до Теодосий І.
Светилището на Хера при Дюлево е култовото средище на разположеното на около 100 м от него селище от римската епоха. Възможно е то да е играло роля и на култов център на регистрираните в района по-малки синхронни селища.
Площ: 0,5 декара
Източник:
И.Вълчев. Извънградските светилища в римската провинция Тракия
В.Динчев. Селата в днешната Българска територия през римската епоха
Връзки:
http://haiduk-tourist.blogspot.com/2018/12/blog-post_29.html
Координати: 42.43617, 24.36941
Галерия:
