Наименование на обекта: Даул Таш, гр. Мадара

Вид: Култов обект, светилище, храм

Хронология: средновековие

Описание: Езическият храм под Даул таш (камък тъпан) е основното ядро на държавното култово средище – Мадара, което се намирало на 10 км. от първата българска столица и било тясно свързано с идеите и културата, които тя излъчвала. Той включвал още релеф на Мадарския конник, летен хански дворец с езическо капище. Старият езически храм е имал важна роля в пропагандата на владетелската власт. В религията на българите представата за властта се изразявала в почитането на върховното божество Тангра (Тенгри – небе, общо за всички степни народи в Азия), обитателят на небето, изобразяван като конник. Неговото светилището се е намирало при грамадния скален блок, откъснал се от скалния масив преди хилядолетия, назован от тях Даул таш.
Изграждането на храма станало идеен израз на връзката между религията и държавната власт. Учените предполагат, че е бил приемник именно на откритото светилище на Тангра. Сградата била построена от големи каменни блокове и по план представлявала два вписани правоъгълника, вътрешният от които бил снабден с предверие откъм изток. Храмът е ориентиран по посока на скалата. За неговия култов характер говорят следните особености в структурата му: 1) вътрешният четириъгълник бил заобиколен от всички страни с неразчленени коридори: 2) в югоизочния ъгъл на сградата бил долепен зид от ломени камъни, образуващ продължение на коридора, в чийто край бил изграден малък квадратен басейн за вода; 3) този басейн сближава езическия храм под Даул таш с храмовете в Плиска и особено с този западно от Големия дворец/Тронната палата. И двата храма се отличават от останалите по внушителните си размери. Допълнителен аргумент в подкрепа на култовия характер на сградата е фактът, че над неговите развалини по-късно се издигнала трикорабна базилика. Изграждането на езическия храм най-вероятно е станало в началото на IX в. В един, макар и фрагментарно запазен надпис, съставен по нареждане на хан Омуртаг (814-831) се отразява пряко почитането на върхояното божество Тангра: „От бога поставения владетел хан ювиги Омуртаг…беше…и направи жертвоприношение на бога Тангра…ичитгу-боила…злато и…”. В този текст проличва добре концпцията на българите отнсно произхода и същността на ханската власт, според която тя имала божвестен произход, а владетелят бил богоизбран. В синтез това рзбиране намерило израз в титлата на българският хан, който бил „от бога поставен владетел” носител на сакралната власт в държавата. Издигането на малък дворцов комплекс, включващ и култови сгради, в северния край на терасата под скалите е показателно за това, че в ръцете на хана било средоточно върховното ръководство на култа и той изпълнявал функцията на първожрец. Затова за българските ханове езическият храм под Даул таш имал ключова роля в утвърждаването на тяхната власт.

Площ: 1 декар

Източник: БЪЛГАРИЯ ИСТОРИЧЕСКА ПАМЕТ И НАЦИОНАЛНА ИДЕНТИЧНОСТ

Връзки:

http://haiduk-tourist.blogspot.com/2018/10/blog-post_54.html

http://haiduk-tourist.blogspot.com/2015/10/blog-post_42.html

http://haiduk-tourist.blogspot.com/2015/10/97.html

http://haiduk-tourist.blogspot.com/2015/10/blog-post_2.html

http://haiduk-tourist.blogspot.com/2011/10/97.html

http://portal.ihist.bas.bg/

Координати: 43.27958, 27.11697

Галерия: