Наименование на обекта: Голям Косоман, с. Дебращица

Вид: Култов обект, светилище, хероон

Хронология: късна желязна епоха и римска епоха (от края на V в. пр. Хр. до първа-та половина на V в.)

Описание: Обектът е разположен върху най-високите части на спускащ се от юг на север северен склон на рида Къркария. Мястото се отличава с много добра видимост към равнината. Обектът включва две надгробни могили и разположените между тях археологически структури. Територията му е ограничена от север от откос на склона, а от изток – от дълбоко дере. Двете могили са разположени в линия с ориентация север-юг и на разстояние 250 м по въздух една от друга. Археологическите структури между двете могили лежат върху заравнената част на склона, в м. „Слънчевата поляна”, която на юг достига до подножието на възвишението, където е разположена втората могила . Установено е, че и в двете могили се намират каменни сгради. Археологически е проучена само северната могила , а също и структурите и пространството между двете могили. В могилния насип е установено наличието на два културни пласта. Първият пласт (долния пласт) е с максимална дебелина 0. 70 м и се проследява само в западната, северната и източната част на нивото под сградата. В него са открити няколко структури запазени in situ: част от глинена площадка-олтар, струпване от камъни и петна с различна форма и пълнеж. Допусната е възможността глинената площадка да е част от украсен глинен олтар (есхара), поради наличието на украсени фрагменти на същото ниво. Източно и западно от глинената площадка-олтар са документирани две струпвания от камъни. Във вътрешността на първото са открити единични фрагменти от битова керамика, а между камъните на второто – фрагментиран нож, астрагалоси, гвоздей, фрагменти от битова керамика, в това число и гръцка, късове мазилки, фрагменти от керемиди и голямо количество кости. Открити са и три горели петна, като в едно от се проследява северно от олтара. В него (петното, ямата?) са открити фрагментирани части от гвоздеи части от железен косер (?) и от местни съдове работени на ръка и на колело (последните са 15 пъти по-малко), както и фрагменти от питоси, от плоска керемида и кости на животни.
В културния пласт, предшестващ изграждането на сградата, са открити общо 43 броя различни находки. Една част от тях лежат струпани северно и западно от глинената площадка: астрагалоси, фрагмент от есхара, тежест за стан, бронзова верижка, чернофирнисова паничка, желязна шлака и части от пет неопределяеми бронзови предмети. Останалите находки – фрагменти от фибули и украсен костен предмет, две бронзови монети, прешлен, каничка, гвоздеи и части от други неопределяеми метални предмети лежат пръснати на различни места. Най-многобройните археологически материали от първия пласт са фрагментите от битова керамика, сред които има гръцка керамика. Останалите фрагменти са от съдове, работени на ръка и бавно колело и част от тях принадлежат на „тракийска култова керамика” (тип Цепина). Открити са мазилки и замазки и дребни фрагменти от плоски керемиди. Значителен е делът на фрагментите от плоски кръгли подноси-капаци. Намерен е фрагмент от преносим олтар с аналог олтарите открити на светилището на вр. Бабяшка чука, а също и перваз от ритуално огнище, сходен с аналогични съоръжения край с. Зорница. Голям е броят на костите на животни, като сред тях преобладават тези на домашни животни. Датировката на този пласт е от средата и третата четвърт на ІV в. пр. Хр. с възможна горна граница ІІ-І в. пр. Хр.
Вторият културен пласт се състои от два слоя – долен и горен. Долният слой лежи хоризонтално, върху подовото равнище на сградата. В този слой концентрацията на археологически материали е по-висока спрямо първия (долния) културен пласт. Слоят е хомогенен и е зает от черна горяла рохка пръст с въглени и отделни камъни, някои – със следи от огън. Находките от този пласт не се различават съществено от първи културен пласт. Основно това са предмети с култово предназначение: астрагалоси, глинено мънисто, находки свързани с домашния женски труд и земеделието – прешлени за вретено, тежести за стан, косер или сърп. Открит е и горен хромелен камък с четириъгълна форма и трапецовидно сечение, за който тип се знае, че е употребяван за смилане на руда. Накитите са представени от фрагментирана бронзова фибула, монети, желязна шлака, гвоздеи, оловна кръпка за поправка на съдове и други неопределяеми железни предмети. От фрагментите от глинени съдове преобладаващи са тези работени на ръка и бавно колело, но има и такива работени на колело. Открита е и строителна керамика – фрагменти от керемиди, от керпичени тухли, фрагменти от мазилки със следи от дъски и пръти, замазки.
Археологическите материали принадлежат на две епохи: късната желязна епоха и римската епоха. Горната граница се фиксира с монета на император Констанций ІІ (337-361 г. сл. Хр.). В горния слой на втори пласт се откриват най-много и най-разнообразни археологически материали. За разлика от долните пластове, тук се откриват и такива, свързани с други различни занаяти и с търговията, както и оръжия, предмети за подържане на хигиената на тялото, апликации, фрагмент от бронзов и стъклен съд. Находките, принадлежащи към групата предмети с култово предназначение и към накитите, в този слой са много по-разнообразни по вид. Преобладаващата част от битовата керамика е изработена на ръка или бавно колело, в това число и „тракийска култова керамика” (общо всички фрагменти са около 22000). Около една десета от керамиката е правена на бързо колело, а малка част от нея (общо 18 фрагмента) са от гръцка керамика и 25 фрагмента са от сива излъскана керамика. Прави впечатление големият брой фрагменти от питоси и преносими олтари. Строителната керамика включва фрагменти от тухли и керемиди, както и късове мазилки и замазки. Открито е и голямо количество животински кости.
Намерените в този слой артефакти принадлежат на КЖЕ и на римската епоха. Към предметите принадлежащи на комплекса от КЖЕ спадат една посребрена медна римска републиканска монета (74 г. пр. Хр.), сребърна гривна, бронзова едноспирална фибула от ІV в. пр. Хр. бронзова гривна от ІІІ-ІІ в. пр. Хр.мънисто от синьо стъкло с декорация. Открити са също така четириъгълни хромели, лещовидни тежести и една пирамидална, украсена в стила на керамиката тип Цепина, предмети свързани с култовите огнища: фрагмент от есхара и глинена фигурка с изображение на глава на овен, както и графити върху фрагменти от съдове и фрагмент от тегула, коринтски тип. Към късната желязна епоха принадлежи и миниатютро съдче, с украса тип Цепина, някои железни инструменти и оръжия, тежести-жетони от вторично обработени стени и дъна на съдове и др. Археологическите материали от римската епоха са с различен характер: бронзова монета на Валенс (364-378) и бронзов предмет – дръжка на везна (?) с украса (ІV – VІ в. сл. Хр.). Накити и принадлежности към облеклото: желязна тока, сферовидно мънисто от бяло непрозрачно стъкло; предмети свързани с ежедневния домашен бит и земеделието: кръгъл хромелен камък (ІІІ-ІV в. сл. Хр.) както и голям брой от цели и фрагментирани съдове от римската епоха, които са от същите категории използвани на обекта през късната желязна епоха: паници, купи, гърнета, кани и чаши и по-малък брой амфори и стомни. Установено и наличието на конски кости, но поради смесването във втори пласт на материалите от двете епохи не е възможно да се определи към кой комплекс принадлежат те. Южно от сградата в могила 1 е регистриран каменен овал и полуовал, са изградени върху вече издигнатия могилен насип. В южната половина на овала насипът е бил подравнен и е оформена площадка от трамбована глинеста пръст, в чийто северен край е изграден кръгъл олтар от изпечена глина. Сред по-интересните материали открити в насипа в оградената от овала и полуовала площ са монета на император Констанс (337-350 г. сл. Хр.), фрагменти от украсени первази от преносими олтари (аналогични на такива намирани на светилището при с. Бабяк), стени от съдове орнаментирани в стила и техниката на „тракийска култова керамика” (тип Цепина).
В северната половина на затвореното пространство от овала и полуовала е издигнато каменно струпване с елипсовидна форма от средно големи обли камъни. В него са открити фрагмент от украсен перваз от култово огнище от късната желязна епоха, фрагменти от кости, фрагменти от съдове почти всички работени на ръка. В южната периферия на могилния насип е разкрит каменен зид с ориентация изток-запад, дължина 7.4 м и градеж сходен с този на сградата. Той загражда от юг целия комплекс по склона на могилата и представлява оградния зид на сакрализираното пространство. В могила едно е разкрита каменна сграда с почти квадратен план и едно помещение. Външните и вътрешните и размери са: 10.9 м х 10.8 м и 8.4 м х 8.3 м. Ориентацията и е по световните посоки с 10˚ отклонение на северозапад-югоизток. Стените и стъпват върху материковата скала, като в централната част на северния зид тя е вградена в него, а на отделни места за подравняване на терена под зидовете са използвани необработени плочести камъни. Зидовете са градени от камъни на кал и имат две лица, пълнежът между които се състои от средни и дребни камъни на калов разтвор. Външните лица на зидовете на всички стени са по-добре оформени от вътрешните. Запазените части от стените са с различни височини, измерени по вътрешните лица: северен – 2.8 м – 3. 20 м, западен – 2.6 м – 2.9 м, източен – 2.1 -2.4 м и южен – 1.8 м-2.3 м. Входът на сградата се намира в централната част на южния зид и е с ширина на отвора 0.75-0.80 м. Страниците му представляват вертикално поставени обработени каменни блокове. В северозападната част на сградата на 2.2 м южно от северния и зид е запазена в един ред каменна основа на вътрешен преграден зид с ориентация изток запад. Той е с ширина 0.5 м и дължина 2.8 м като е запазен един ред от него. Изграден е от средно големи необработени камъни. В централната част на сградата – на около 3 м от северния и 4 м от западния и зидове, се намира култово каменно съоръжение (жертвеник ?). То е почти квадратно в план с външни размери 1.4 м х 1.6 м. Ориентацията му съвпада с тази на сградата. Изградено е от обработени каменни блокове, поставени върху дългите си тесни страни, по 2-3 един до друг на всяка от четирите страни на съоръжението. Сградата е имала каменна подова настилка и под от сбита (трамбована ?) пръст. Пласт от срутен покрив не е документиран. Откритите в могилния насип – най-вече в горелия слой върху пода, фрагментирани керемиди са указание за това, че сградата е имала керемиден покрив с дървена конструкция. Сградата има само един строителен период. Вътрешното и пространство обаче е било преустройвано. За това свидетелства запазената основа на преградния зид. След неговото разрушаване в центъра на сградата е издигнато каменното култово съоръжение (жертвеник ?). Сградата е била изградена и е функционирала като открита постройка. При наличните данни изграждането и функционирането на сградата може да се постави в широки хронологически граници от ІІІ до средата на ІV в. сл. Хр. Монета на Констанций ІІ бележи началото на засипването и. Обектът е определен като светилище-хероон от римската епоха. Основания за това дават разположеното в центъра на сградата култово съоръжение (каменно огнище-олтар) и намерените in situ съдове и оградния зид, отделящ сакралното пространство от останалия свят. Наличието на археологически материали от раз-лични епохи във всички пластове на могила 1 се дължи на дейностите по изграждане на каменната сграда, която стъпва върху по-ранен пласт от КЖЕ. Именно при нейното изграждане, а и при последвалите дейности по натрупване на могилния насип над сградата находки от първия културен пласт са попаднали в по-горния пласт и неговите слоеве. Най-ранните материали от обекта са от края на V в. пр. Хр., а най-късните са от първата половина на V в. На базата на откритите в сондажите материали в м. „Слънчевата поляна”, намираща се на около 100 м южно от могила 1, се установи наличието на останки от градежи. Последните представляват останки от лека конструкция (навес) на каменни основи с керемиден покрив. Находките открити в м. Слънчевата поляна могат да бъдат датирани в непрецизни граници от втората половина на ІІ в. до сре-дата на V в. Отркити са и материали от КЖЕ, които свидетелстват, че още през първия период от съществуването на комплекса заравнената част по склона между двете могили е обект на култова дейност и представлява негова неделима част.

Площ: 1 декар

Източник:

Д.Катинчарова. Археологически разкопки на обект „Голям Косоман“ край с.Дебращица, Пазарджишко. АОР 2004

Д.Байряков. Планински светилища в Южна Тракия. София, 2015

Връзки:

http://haiduk-tourist.blogspot.com/2015/11/blog-post_25.html

Координати: 42.08011, 24.25453

Галерия: