Наименование на обекта: Св.Илия, гр. Велинград
Вид: Култов обект, светилище
Хронология: късна желязна епоха
Описание: Археологическият обект лежи на площадка на склон, спускащ се от североизток на югозапад. Площадката е природно ограничена от запад от дере, от изток и от юг от плитко суходолие, а от север културните напластявания се издигат стъпаловидно над материковата скала. Обектът заема площ от около 1 декар. В централната част културните напластявания образуват куполообразна могила с диаметър 15 м и височина 3 м. Могилата е образувана от деструкциите на каменна постройка, вероятно кула, с размери: дебелина на стените 2,2 -2,3 м, вътрешно пространство 3,3 – 3,4 м. Каменната постройка е конструктивно свързана със оградна стена с ориентация север – юг и вътрешни размери 8-8,5 х 25 м. Оградната стена има добре оформени лица от ломени камъни със спойка от глина, с варираща около 2,2 м ширина. В североизточния ъгъл каменния градеж е запазен във височина от 5 реда. Установеният план на светилището очертава заградена от каменните стени площ от 210 кв. м. Към тази площ следва да бъдат включени и пространствата южно от теменоса, които са свързани с активна култова дейност. На обекта са открити глинена площадка-есхара (олтар), подковообразен глинен олтар-огнище, каменно съоръжение (жертвеник), канал с каменни стени, каменни редици от ломени камъни, култова яма, култови преносими огнища с украса тип Цепина, част от стилизирана зооморфна фигурка на птица, фрагменти от различни съдове (основно работени на ръка, но такива работени на колело) с датировка през късножелязната епоха, фрагменти от гръцки съдове (Олинт или Амфиполис и др.) с датировка V-ІV в. пр. Хр., еднотипни пирамидални тежести за стан, прешлени за вретено, кръгло (подковообразно) култово огнище от изпечена глина, мазилки със следи от пръти, фрагменти от битова керамика, миниатюрна глинена чашка, оръдия на труда, железни гвоздеи, скоби, шлака, сребърна монета от ІІ в. пр. Хр., животински кости и др. По непотвърдени данни на светилището са откривани „оловни огледалца”. В западното подножие склона под обекта е локализирана естествен скален навес с височина около 0. 90 м и дълбочина около 1 м пред който се откриват единични фрагменти от безлична, груба керамика работена на ръка с обща датировка през І хил. пр. Хр. Навесът се намира точно над естествения карстов извор „Клептуза”.
Площ: 0,1 декара
Източник:
Д.Гергова, А.Салкин. Спасително проучване на тракийско светилище в м.Св.Илия (Клептуза) при гр.Велинград. АОР 2016
Д.Байряков. Планински светилища в Южна Тракия. София, 2015
Връзки:
http://haiduk-tourist.blogspot.com/2016/04/blog-post_66.html
Координати: N41° 37′ 02.6″ E25° 52′ 11.4″
Галерия:
