Наименование на обекта: Храм на Асклепий, гр. Сливница
Вид: Култов обект, светилище, храм
Хронология: античност
Описание: Светилището е (вероятно) от ІІ в. и е разположено в местността Гърлин въртоп (реално във въртопа) в югоизточната част на връх Мека цръв. Разкрити са правоъгълни основи на храма с размери 7,10 м. х 6,50 м., ориентиран е на северозапад-югоизток. Част от стените са запазени и в момента. Входът е от към северната му страна. На около 15 метра югозападно от светилището има вход на подземна пещера, широк около 1 м. и достигащ 4-5 м. дълбочина (в момента затрупан от камъни). Светилища на Асклепий са възниквали в близост до минерални извори. Ето защо се предполага, че в пещерата се е събирала вода и са се извършвали култови ритуали. Като се има предвид пряката връзка на змията с култа към Асклепий, а също и лечебните свойства на змийската отрова, може да се приеме, че светилището е свързано и с голямото количество змии в района. При спасителните разкопки през 1982-1983 г. са намерени 286 фрагмента от релефни и скулптурни паметници, по някои от които има следи от обгаряне. Единствената напълно запазена оброчна плочка е публикувана от Иван Велков през 1933 г. Плочките на тракийския Херос са 14, а тази на Асклепий, Хигия, Телесфор. Открити са също 601 монети. От тях във втората половина на II век са датирани не повече от 7, в първата половина на III век – около 15, във втората половина на III век – около 70. Всички останали – над 350 на брой, са от IV и дори началото на V век. Това означава, че в IV век светилището е функционирало пълноценно и е било добре познато на местното население.
В скалните стени на светилището са издълбани ниши с различна големина за поставяне на оброчните плочки. Други подобни ниши не са открити засега в скални светилища в Западна България. Запазени са и стени от постройката на храма. Керамичните находки са „преоткрити“ от кмета на Сливница в мазето на Гражданска защита, Сливница, както и 601 монети и статуята на Асклепий, съхранявани в трезора на Булбанк. Оброчните плочки вероятно се съхраняват в Националния археологически музей (Тези, които са цитирани от Ив. Велков, са се пазели в Народния музей, инв. 6384.). Местонахождението на много открити в светилището и изнесени колони и ари е неизвестно днес. Според археолози и историци тракийското светилище на Асклепий Лименос край Сливница е имало насилствен край. Приема се (не е доказано), че то е станало жертва на християни-фанатици или нашественици (готи, други). Според тази хипотеза, към разправата с храма се е пристъпило едва през (или непосредствено след) 391 г., когато е издаден едикт за забрана на всякакви жертвоприношения. Тяхното извършване е било обявено за престъпление против императора, в резултат на което започват големите гонения на езичниците и унищожаването на техните храмове и светилища или превръщането им в християнски.
Площ: 0,2 декара
Източник:
И.Вълчев. Извънградските светилища в римската провинция Тракия
WIKIMAPIA
Връзки:
http://haiduk-tourist.blogspot.com/2016/08/blog-post_68.html
Координати: 42.89900, 23.01344
Галерия:
