Наименование на обекта: Ком, с. Сивино
Вид: Култов обект, скално светилище, селище
Хронология: ранна желязна епоха, късна желязна епоха, римска епоха
Описание: Обектът се намира на силно изявен, трудно достъпен и естествено защитен връх, който доминира над околността. В най-високата си част той представлява малко плато издължено в посока изток-запад, което има сравнително равна повърхност и размери не надвишаващи 1.5 декара. В източната му част има огромни скали, спускащи се стръмно на североизток. В близост до платото в северните и южните склонове се намират два извора. Останки от археологически материали, главно керамични съдове, метални находки и монети са откривани в северозападната част на обекта. Културният пласт там достига около 0.4-0.5 м. до достигане на материковата скала. Пръстта в културния пласт е прахообразна и мазно черна на цвят. Тя се различава от останалата тъмнокафява пръст наоколо. Фрагменти от керамика от различни епохи са открити смесено на различна дълбочина, което говори за смесване на пластовете. Обектът няма следи от укрепяване. Открити са струпвания от камъни на различни места на обекта, но не се съобщава за открити материали в тях. Липсват останки от жилищно строителство с изключение на 5-6 фрагмента от стенна замазка със следи от пръти по нея, намерени в близост до участък с трамбована глина. Присъствието на животински кости на обекта е значително. В хронологически план находките от късната желязна епоха преобладават над тези от ранната желязна епоха като между тях има прекъсване от около три столетия. Глинените съдове са работени главно на ръка, но има и такива работени на колело (сива тракийска и римска керамика). Разграничени са няколко групи съдове сред които чашите и каните са рядко срещани, а най-висок е дялът на съдове с по-тясно гърло (за съхранение на течности). Открит е и фрагмент от една чаша-цедка, а сред всички съдове има само един цялостно запазен. Намерени са и около 30 парчета от глинени плочки, със заоблени краища и почти еднакви размери. Три от тях са с по-големи размери, почти квадратна форма и притежават отвор в средата. Един фрагмент от съд вероятно е украсен като преди изпичането на глината е нарисувана схематично женска фигура. Керамиката намира своите паралели в материалите от пещерата Топчика с датировка през КЖЕ. На светилището са открити и голям брой железни предмети: ножчета, фрагментирана фибула, гривна със стилизирани змийски глави, връх от копие и др. Намерени са няколко сребърни и бронзови монети от различни периоди (от ІV в. пр. Хр., до ІІІ-ІV в. сл. Хр.). Най-ранните материали от върха датират от ІХ-VІІІ в. пр. Хр., а през ІІ в. пр. Хр. обекта е със силно затихващи функции. Изказана е хипотеза за неговия селищен характер, като сезонно обиталище на скотовъдци свързани с трансхуманното животновъдство.
Площ: 1,5 декара
Източник: Байряков, Д. Планински светилища в Южна Тракия. София, 2015
Връзки:
http://haiduk-tourist.blogspot.com/2017/09/blog-post_45.html
Координати: 41.45588, 24.67501
Галерия:
