Наименование на обекта: Провиралката, с. Лиляч
Вид: Култов обект, скално светилище
Хронология: края на медната епоха, ранна желязна епоха (?)
Описание: Скалното светилище, наричано от местното население „Провиралкята“, представлява голям мегалитен комплекс (части от него попадат под земята на околния терен), включващ няколко естествени скални арки, жертвени ями и улеи, соларен кръг, вторично обработвани в дълбока древност.
Същинското светилище се състои от монолитен масив и няколко големи скални блока, като в основата на масива се е образувал тесен тунел, в чийто край се намира т.нар. „провиралище“. Отворът е висок около 0.30 м, а дължината му е 1.5 м. През този процеп трябва да се провре бездетната жената, за да се сбъдне желанието да добие рожба. В непосредствена близост се разположени два скални олтара, където ясно се отличават улеите, издълбани в камъка.
Голяма част от мегалитния комплекс е обрасла с растителност и покрита с пръст, така че не е запазен спомен за нейната функционалност и връзка с провиралката.
Досега районът на светилището не е изследван в дълбочина, реализирано е само теренно проучване. Наблюденията при повече от изследваните обекти разкриват, че скалните арки (провирала/промушвачки), използвани за ритуално-обредни практики, са култови съоръжения, посветени на изгряващото слънце, чийто лъчи проникват в арката и попадат на площадката, при която излиза поклонника по време на ритуала, където винаги има следи от култово-ритуалните практики.
Според учените съхранените традиционни практики за лекуване на болести и безплодие при подобни обекти са отглас на силно профанизирани древни култово-магически практики за връщане в пещерата-утроба на майката-земя, където умира и се изоставя старта болна същност на човека и той излиза от пещерата оздравял – обновен и възроден за нов живот.
При скалното светилище в Лиляч отчетливо се наблюдава сакрална приемственост. Не се изключва вероятността езическите култове тук да са били изместени скоро след приемане на християнството за официална религия в Римската империя (началото на IV в.), каквато е обичайната практика. Наличието на скални ниши предполага съществуването на монашеска обител още през раннохристиянската епоха (IV – VI в.), а може би и през средновековието, което е вероятна причина цялата местност да носи името „Манастирище“. По-късно святото място е превърнато в оброчище, а след това е изградена днешната черква „Св. Георги“. Забележително е, че въпреки две хилядолетното съществуване на християнството езическите култови практики не са изкоренени напълно. Потвърждение за тази закономерност намираме в някои белези, принадлежащи към различни исторически периоди. Така например върху каменния блок над самата провиралка незнайно кога са издълбани множество кръстове, а мястото около тях е опушено от палене на свещи. В съществувалото на това място оброчище, посветено на Св. Георги, също се е преплитало езичество с християнство. Съвсем пресен е случаят с устроеният в един от процепите на скалния масив малък параклис, чийто импровизиран олтар не е по канон от източната страна, а е ориентиран в посока северозапад.
Площ: 1,5 декара
Източник: СВЕТИ МЕСТА
Връзки:
http://haiduk-tourist.blogspot.com/2017/11/blog-post_91.html
Координати: 42.29574, 22.87683
Галерия:
