Наименование на обекта: Иново кале(Голямото кале), гр.Опака
Вид: Култов обект, светилище(?).
Хронология: късна желязна епоха, римска епоха
Описание:
Укрепеното селище „Иново кале“ (известно още и като Голямото кале) е със защитена площ ок. 16 дка. Обитавано е около едно хилядолетие – през късножелязната и римската епоха. Крепостната стена е почти изцяло разкрита от иманярски изкопи. Дебелината и е 2–2,10 м. Градежът е от средно големи ломени камъни от лицевите страни, а емплектонът – от дребни камъни. Спойката е от глина. При чупките по трасето на крепостната стена са изградени контрафорси в конструктивна връзка.
На места личи, че зидът е фундиран върху горял културен пласт. Пред западната и северната страни има външен зид, отстоящ от основния на 4 м. На северния склон има руини от още два концентрични зида и напречни зидове (диатейхизми?). Градежът им е идентичен с този на основната стена. Защитената площ е била гъсто застроена. Дебелината на културния пласт надхвърля 2 м. По източните склонове на хълма вероятно е разположен участък с открити жилищни и стопански структури. Повечето от керамичния материал датира от късножелязната епоха, към което време се отнася и изграждането на укрепителна система, както и основният период в развитието на селищната структура.
Сред материалите се срещат и фрагменти от фина битова керамика от ІІ–ІІІ в., а в ограничено количество – и от късноримския период. Много е вероятно през римската епоха тук да е функционирало светилище, а останките от укреплението от късножелязната епоха да са били използвани през късноримския период като рефугиум от околното население.
Иново кале има пряка визуална връзка с могилата, в която е открита гробница. Може да се предположи взаимовръзка между гробницата и обитателите на тракийската селищна агломерация с двете укрепени ядра при Иново и Урум кале. Следва да се подчертае, че те отстоят едно от друго само на около 1 км по права линия и поне в някакъв период от късножелязната епоха са били обитавани синхронно и във взаимовръзка.
Площ: 16 декара
Източник:
Т.Стоянов. Новооткритата гробница при с. Гагово Поповско, в контекста на политическото и културно развитие на Североизточна Тракия (V–ІІІ в. пр. Хр.)
С. Торбатов, Т. Стоянов. Теренно проучване в района на Поповските височини и Зараевските височини, Североизточна България. АОР 2009.
Връзки:
https://haiduk-tourist.blogspot.com/2019/05/blog-post_73.html
Координати: 43.43889, 26.20278
Галерия:
