Наименование на обекта: Лопките, с. Долнослав
Вид: Култов обект, светилище.
Хронология: неолита, енеолит
Описание: Енеолитният храмов комплекс Долнослав е археологически обект в местността Лопките край село Долнослав. Проучван е девет сезона, първоначално под ръководството на проф. Ана Радунчева и Бистра Колева (1983 – 1991 г.), а по-късно поотделно на всяка от тях. Археологическите находки потвърждават, че храмовият комплекс датира от втората половина на ІV хил. пр. Хр. Според проф. Радунчева, храмовият комплекс представлява неразривна част от високопланинската система от скални светилища в Родопите и е най-ниско разположеното нейно звено. Обектът е функционирал като единен комплекс с голямото енеолитно скално светилище Белинташ. Установени са местата на 27 храмови постройки, заемащи цялата свещена територия. Цялостното планиране на обекта показва, че храмовете са били групирани главно по протежение на две пресичащи се улици, които обаче не са били перпендикулярни една на друга. Едната минава от югоизток към северозапад, а втората от изток на запад. Сградите попадащи в образуваните четири инсули са били обединени от обща тематична насоченост. Храмовете от северният комплекс са разположени успоредно един на друг по протежението на улицата със посока изток-запад, а южните им фасади са били обединени от обща колонада. Най-източният храм от този комплекс чрез северната си страна, е свързан с междусградното пространство, разположено на север от комплекса, на изток от кръглия храм и на югот северната част на фигуралния оградителен пояс и е образувал огромна по площ фигура наподобяваща легнал сфинкс със свити крака. В централният храм на комплекса, разположен в най-високата част на обекта е разкрито олтарно огнище, свързано чрез глинени тръби, минаващи под нивото на пода и излизащи около страните на малък, но сложен в композиционно отношение релеф. В системата от тръбите се е произвеждал звуков ефект, вероятно използван по време на ритуалните церемонии. Излази от тръбите е имало на различни части по пода и около малкия релеф върху него. Дължината им е била различна и вероятно силата и височината на тоновете също. Северното помещение на централният храм е заето от гиганстки олтар с размери – височина 1,50 m, ширина – 1,00 м и дължина – 2,0 m. На западната му страна е бил прикрепан фалос с диаметър 0,35 m и дължина 0,80 m. Точно срещу него на стената е било изобразено четриъгълно антропоморфно лице с богата полихромна и врязана украса. На челото си е имало апликиран някакъв предмет – вероятно камък, като символ на висока божествена власт. Създава се впечатление, че лицето от стената е наблюдавало и контролирало действията извършвани на олтара. В това помещение не са открити никакви други релефни композиции. В Храм №8 е разкрит олтар с трапецовидна форма, където в центровете на четирите му страни са били моделирани глинени човешки скулптури, едната от които е носила на шията си наниз от 500 мъниста, изработени от черупки на мида денталиум и горна част на плосък костен идол. Цялата западна страна на Храм №11 е била заета от монументална глинена скулптура на двуглаво и четриръко божество. Височината ѝ е била 3,50 m, а двете глави са били обединени с обща огърлица. Силуетът на тялото е сумарен – в основата ѝ са оформени фигура на костенурка, забелязват се също еленска глава и антропоид. Цялостната планировка на енеолитния храмов център е била изцяло подчинена на нуждите и изискванията на религиозните вярвания и ритуалите свързани с тях. Важна особеност на този религиозен комплекс е наличието на релефи и релефни композиции по подовете на храмовете и в извънхрамовото пространство. Според проф. Радунчева всички тези изображения са представяли отделни моменти от разказа за боговете и са онагледявали митологическия разказ, като са свързвали отделните епизоди в една обща религиозна картина на мирозданието на праисторическия човек. Резултатите от археологическото проучване на храмовия комплекс свидетелстват, че основаването, функционирането и унищожаването му са тясно свързани с митологическия разказ за живота и деянията на членовете на най-върховния божествен пантеон на праисторическия човек и със системата за наблюдение на конфигурацията на небесната сфера и отброяването на времето. Наблюдава се постепенно стесняване на границите на теменоса, което е протичало отвън навътре. Най-напред са били покривани с пръст храмовете и релефите, разположени между теменоса и централната част на обекта, а впоследствие и сградите и релефите в централната част на комплекса. Във финалния етап от съществуването на обекта са функционирали само централния храм и двата комплекса в западната му половина. В тях е бил събран целият инвентар от вече изгорелите постройки, за който се е считало, че трябва да остане в границите на обекта като принасяне на последна жертва. Самата последователност при намаляване на броя на действащите храмове е била заложена още с построяването на комплекса и се е определяла от протичането на митологическия разказ. Унищожавали са се и са се засипвали тези храмове, които са били посветени на божества, завършили цикъла на действията си за определен период от време, като пространственият обхват на функциониращите култови сгради се е стеснявал все повече. Времето предхождащо последното опожаряване довело до окончателно изоставяне на свещеното място е било употребено за внимателно и систематично унищожаване на олтарите и други трайни съоръжения в храмовете по начин, който е предполагал всеки свален детайл да остава в непосредствена близост до мястото или съоръжението на което е принадлежал. Подобна е била съдбата и на глинените статуи издигнати в храмовете.
Площ: 2,5 декара
Източник:
А.Радунчева, Б.Колева. Разкопки на енеолитния култов център до с.Долнослав, Пловдивско. АОР 1990
А.Радунчева. Енеолитният храмов център до с.Долнослав и системата от скални светилища с праисторически културни пластове в Родопите и извън тях
Връзки:
https://haiduk-tourist.blogspot.com/2019/12/blog-post_26.html
Координати: 41.95294, 24.98587
Галерия:
