Наименование на обекта: Манастира, ГС „Дженевра” гр. Батак
Вид: Култов обект, светилище.
Хронология: елинистическа епоха, римска епоха
Описание: Обектът е разположен на изявен планински връх, върху равна площадка с приблизителни размери около 1 декар. Цялата площ на върха е оградена от непрекъснат масивен зид. В източната му част е проследен участък с дължина 35 м. Градежите са издигнати върху естествена скала, като през 5 м естествени скални блокове са използвани като котрафорси. Ограждащият зид е изпълнен в opus emplectum без спойка. Височината му варира между 1.7 – 2 м и е със запазена височина на суперструкцията от 0. 60 до 2 м. В югоизточната част на върха е открито запазено стълбище с дължина от 15 м, което е конструктивно свързано със зида. Източната част на стълбището е оформена чрез изчукване в скалите, след което на места е изграден едноредов зид служещ за парапет. Част от стъпалата са изградени от ломени камъни без спойка. В централната част на върха е разкрита структура с неправилна четириъгълна форма и размери 8 х 7 м, изградена от ломени камъни, подредени в един ред. Непосредствено до нея е открито второ съоръжение в северната част на върха, което има кръгла форма, диаметър от 6 м и е изградено от два реда ломени камъни подреждани без спойка. Между камъните оформящи едноредовите зидове на двете съоръжения са открити керамични фрагменти и части от глинобитен олтар украсен с щампован шнур (есхара) , характерни за късноелинистическата епоха. Във вътрешната част на скалния венец разположен в източната част на върха са разкрити три глинобитни култови съоръжения – олтари. Те имат кръгла форма и са изградени от ломени камъни, непосредствено върху скалата. Първото съоръжение има украса от геометрични форми нанесени чрез щампован шнур. Вторият олтар се намира на 1,5 м южно от първия и има три нива на изграждане. Размерите му са следните: диаметър 1,1 м и височина 0, 3 м. Изграден е от два реда ломени камъни без спойка. Във вътрешността на каменното съоръжение са открити три пласта от глинени замазки с дебелина 2-3 см. оформени върху подложка от малки камъчета. Първият олтар е имал глинен перваз. Следи от глинена замазка са открити и върху скалата около олтара. В съоръжението не са открити следи от пепел и друго обредни действия. Около олтарите са открити във фрагментирано състояние части от глинени съдове – съд с големи размери, купичка, две глинени кръгли плочки, а също и бронзова монета на Константин Велики. Скалното планинско светилище е имало два строителни периода. През късноелинистическата епоха са изградени масивния ограждащ зид, стълбището, разрушеното глинобитно съоръжение – есхара с украса от щампован шнур и третата глинена замазка (олтар). Вторият период на функциониране се отнася към ІV в. сл. Хр. от което датират двете каменнни съоръжения разположени в теменоса и многопластовия глинобитен олтар.
Площ: 1 декар
Източник:
К.Кисьов. Археологически проучвания на скално светилище в м.Дженевра, община Батак. АОР 2004
Д.Байряков. Планински светилища в Южна Тракия. София, 2015
Връзки:
http://haiduk-tourist.blogspot.com/2019/08/blog-post_25.html
Координати: 41.75939, 24.21324
Галерия:
