Наименование на обекта: в.Къдря , с. Рибарица
Вид: Култов обект, светилище.
Хронология: късна бронзова епоха (?)
Описание: Светилището е разположено на в.Къдря (Кедриа), южно от махала Горуня на с. Рибарица. Върха е стръмен скалист и е част от вододелен рид, северно от главното било на Централна Стара планина (Тетевенска планина). Цялата местност е отдалечена както от съвременни поселения, така и от локализирани антични селища, пътни артерии и некрополи. Стръмният скалист връх е достъпен от изток, чрез изкачване на ниски скални венци, върху които се забелязват оформени от човешка ръка прагове (стъпала?). Пред самия връх се откроява каменен разсип, ограждащ елипсовидно подстъпите към светилището (теменоса). Разсипът е част от ниска каменна стена, изградена от различни по форма и големина камъни, без спойка. Същинската част на светилището обхваща равна площ от около 900 кв. м. На нея се издигат високи до 1 м скални варовикови блокове. Върху скалната основа е разположен оскъден землен насип с дълбочина на културните напластявания до 0,40 м. На повърхността се откриват отделни фрагменти от тракийски керамични съдове. Случайна находка е фрагмент от бронзова гривна от елинистическата епоха. В централната част на обекта е разположен входът на малка пещера с вертикална галерия, затрупана от блокаж на скални отломъци. Непосредствено до входа на пещерата е разположен скален отвор, който може да се разглежда като познатия от странджанските култови обекти “провървалища”. Върху сегашното дъно на затрупаната пещерна площадка са открити фрагменти от слабо изпечени тракийски съдове с най-обща датировка – I хил. пр. Хр.
Най-интересният елемент от култовия обект е ниска скала, върху която е оформена площадка с размери 0,80/1,40 м. Върху нея е изсечен равностранен триъгълник с дължина на страните 0,30 м. Фигурата е съзнателно изсечена на дълбочина 0,10 м върху скалата. Ъглите на триъгълника са ориентирани 340° северозападно; 220° югозападно и 120° югоизточно. При първия случай ъгълът на изсечената геометрична фигура е насочен хоризонтално към вр. Петрахиля над гр. Тетевен; при втория – към вр. Свищи плас (1888 м н.в.), а при трeтия случай ъгълът на триъгълника сочи старопланинския връх Вежен (2198 м н.в). Маркирането на скали в границите на светилище чрез различни по форма и големина врязвания е често срещана практика в редица планински райони на древна Тракия. Ако допуснем, че изсеченият триъгълник в м. Кедриа е дело на човешка намеса още в древността, то ние ще имаме първия случай на “хоризонтална схема”, дублираща пространственото обвързване на култови обекти с други природни обекти и елементи от поселищната система. Описаният накратко култов обект съдържа известни от археологическите проучвания архитектурни елементи – стъпала, каменна преграда, пещера и врязвания в скалите. Като разположение той се доближава до известни в литературата “свети места”, разположени на високи скални върхове, завършващи с малки по площ тераси със землен насип. Като паралел може да се посочат родопските върхове при с. Сивино, Бръщен, Црънча, Арда, Босилково, Чепеларе, Сини връх, Буново и др. Култовият обект при с. Рибарица е поредният тракийски култов обект, чието предварително описание е необходимо предвид слабо проучения в археологическо отношение Тетевенски Балкан.
Площ: 0,8 декара
Източник: И.Христов. Светилища на траките в ценрален Хемус. 2007
Връзки:
http://haiduk-tourist.blogspot.com/2019/08/blog-post_11.html
Координати: 42.82678, 24.28020
Галерия:
