Наименование на обекта: Пещери Водната и Тъмната, с. Табачка
Вид: Култов обект, скално светилище.
Хронология: късна бронзова епоха, ранна желязна епоха, късна желязна епоха, римска епоха
Описание: Обекта е разположен на 1,5 км. югозападно от с. Табачка. Състои се от скалния навес “Водна” и пещерата “Тъмно”, към него
принадлежат още три по-малки скални навеса и две скални ниши. Всички изброени компоненти са естествени образувания, с явни следи от изкуствена дообработка и многочислени свидетелства за човешко присъствие през различни исторически епохи. Разположени са в близост един от друг, във високия скалист ляв бряг на р. Черни Лом, на около 30 м над сегашното речно корито. Обекта за пръв път регистриран от К. Шкорпил в труда си “Опис на старините по течението на р. Русенски Лом” през 1914 г. Той определя комплекса като антично светилище, за което свидетелстват издълбаните по стените на “Водна” гръцки и латински надписи-графити.
Началото на човешкото присъствие в скалния комплекс датира от епохата на ранния халколит (култура Боян). Вероятно в началото с жилищни цели, а в впоследствие е придобило сакрални измерения за праисторическите обитатели на района.
Материалите от късножелязната, римската и късноримската епохи са изненадващо малобройни, но това намира своето обяснение във факта, че през по-късните периоди на обитаване на мястото завареният културен пласт е бил периодически изгребван и разпиляван надолу по склона. Процесът е започнал може би още
през средновековието, но е придобил особен размах през късния османски период, когато скалният навес “Водна” е бил използван за кошара, което е налагало честото почистване на терена. Именно към късножелязната епоха следва най-вероятно да се отнесе възникването на скалното светилище в навеса “Водна”, с характерните за този тип обекти атрибути – изсечен в скалата, централно позициониран жертвеник и свещен извор, ако, разбира се, в случая не става дума за реактивация на едно стародавно култово място. С функционирането на светилището през римската епоха са свързани 23 цялостно или частично запазени старогръцки и латински надписа-графити. Всички те са били изрязани в скалата набързо, с подръчен тънък и остър предмет (най-вероятно връх на нож), от хора без опит в тази дейност. Разположението на надписите на височина от 2,20 до 2,77 м от съвременното ходово ниво свидетелства, че в момента на издълбаването им теренът в скалния навес е бил поне с около 0,30-0,40 м по-висок от сегашния. Светилището е продължило да функционира до към края на ІV в.
След няколковековно прекъсване, обитаването на скалния комплекс се възобновява през периода на Второто българско царство, когато тук била учредена неголяма монашеска обител. По това време “Водна” изглежда била използвана само за стопански нужди, а жилищната част била устроена в специално пригодения за целта скален навес. Освен двете монашески килии, към инфраструктурата на обителта вероятно принадлежали и още два малки скални, както и една постройка, изградена върху уширената тераса югоизточно от втория.
Последният етап от обитаването на скалния комплекс се отнася към ХІХ в., когато навесът “Водна” бил превърнат в кошара, а наред с това тук били извършвани и други стопански дейности, като например производство на вар.
Площ: 0,2 декара
Източник:
С.Торбатов. Проучване на скалния комплекс “Водна–Тъмно” край с.Табачка, община Иваново, Русенска област. АОР 2005
С.Торбатов. Скалния комплекс Водна-Тъмно край Табачка
Връзки:
http://haiduk-tourist.blogspot.com/2019/05/blog-post_26.html
Координати: 43.60337, 25.99250
Галерия:
