Наименование на обекта: извор Глава Панега, с. Златна Панега
Вид: Култов обект, светилище.
Хронология: II -IV в.(?)
Описание: Светилището става известно чрез случайно откриване на оброчни плочки в началото на 1903 г. През есента на същата година и през пролетта на 1906 г. са проведени археологически проучвания под ръководството на В. Добруски, при които са разкопани две сгради и са открити значително количество находки. Светилището е разположено непосредствено до извора на река Глава Панега край селата Златна Панега и Голяма Брестница, Ловешко. Изворът образува малко езеро. В непосредствена близост до извора, на източния бряг на езерото, има две пещери – Долната дупка и Горната дупка. В Долната дупка, според И. Велков, са открити следи от славянско светилище, а в Горната дупка има и материали (керамика) от ІІ–ІІІ в. Близо до извора, на източния бряг на езерото, са регистрирани следи от малко селище от късножелязната епоха. Значително селище от ІІ – ІІІ в. е локализирано по левия бряг на река Панега, северно от село Голяма
Брестница. Друго селище от римската епоха е съществувало на висока тераса северозападно от селото.
Разкопани са основите на две сгради с правоъгълен план. В. Добруски интерпретира като храм сграда ІІ. Тя е с ориентация изток – запад и има размери 5.70 х 7.70 м. Стените са с дебелина около 0.80 м и са градени от ломени камъни и хоросан. Входът е от източната страна – по посока на езерото. Почти на място е открит каменен праг с дупки за осите на двукрила врата, а пред входа – и фрагмент от база за колона, но няма други сведения за архитектурната декорация на сградата. Във и около тази сграда са открити всички оброчни паметници. Непосредствено южно от сграда ІІ е разположена сграда І с размери 10.57 (север – юг) х 5.20 м (изток – запад). В. Добруски я определя като лечебница, но не е открит материал, който да потвърди такава идентификация.
Светилището на Асклепий при Глава Панега е едно от най-значителните проучени светилища в провинция Тракия за периода ІІ – IV в. Популярността на култа е подчертана чрез присъствието на адепти от Пауталия, а вероятно и от други части на тракийските земи. Светилището не е свързано със синхронно селище и трябва да се предположи, че то е играло ролята на култово средище за значително по-голям район, обхващащ както граничните северни части на провинция Тракия, така и части от Долна Мизия. Архитектурата на светилището не се отличава с монументалност, следван е опростеният план на повечето извънградски светилища, като тук е добавена и втора правоъгълна сграда, но с неясно предназначение. Почитаният в Глава Панега култ е елинизиран в известна степен, но на преден план изпъква тракийският му характер. Най-ярко това проличава в изключително ограничения брой използвани епитети, опростените посветителни формули, свеждането на оброчните паметници почти единствено до оброчни плочки и единични примери на статуетки. Идеята за почитането на някакво божество тук още от предримската епоха е в известна степен логична, но на този етап няма потвърждение в наличния изворов материал. Трябва да приемем, че светилището възниква около средата на ІІ в., от което време датират най-ранните монети и оброчни паметници. Интензивното му функциониране до средата на ІV в. е без съмнение, но дали то е просъществувало до края на столетието или по някакви причини е изоставено по времето на Констанций ІІ, не е ясно.
Площ: 0,5 декара
Източник:
И.Вълчев. Извънградските светилища в римската провинция Тракия
В.Добруски. Тракийско светилище на Аслепий до Глава Панега. АИНМС, 1907
Връзки:
http://haiduk-tourist.blogspot.com/2019/04/blog-post_24.html
Координати: 43.08859, 24.15647
Галерия:
