Наименование на обекта: Диоклецианополис, гр. Хисаря
Вид: Култов обект, светилище, извор.
Хронология: II – IV в.
Описание: При разкопките на късноримска баня в Хисаря Д.Цончев открива 14 цели и фрагментирани оброчни плочки на Нимфите. Всички паметници са открити в помещение № 13 на банята, но някои от тях са употребени вторично в градежа на стените, а останалите са разхвърлени по разрушения под, поради което Цончев приема, че нимфеумът е съществувал на същото място до извора преди изграждането на банята. В надписа върху една мраморна ара Нимфите носят епитета Θερμίτιδες. К. Маджаров свързва прозвището с топлите минерални извори и го тълкува като епитет, определящ Нимфите именно като богинина изворите . Освен това, те носят и епитета ἐπήκοοι. Посвещението е направено за благодарност от лице с гръцко име и патроним. На три оброчни релефа богините са определени като κυρίαι. При последния паметник епитетът е съчетан и с епитета ἁγναί, характеризиращ ги като чисти, девствени девойки. В един новооткрит и все още непубликуван надпис Нимфите са наречени „дървесни“. Нимфите са изобразявани по два начина. Като Трите харити – голи, танцуващи, или прави, насреща, облечени в дълги, двойнопрепасани хитони. Запазени са имената само на четирима посветители. Една жена е със запазено римско име Севера, един адепт е с римски номен и когномен, един – с гръцко лично и бащино име, и един е със запазен гръцки патроним. Хронологическите рамки на практикуване на култа към Трите нимфи, както и на съществуването на светилището им, не са ясни. Повечето паметници (оброчните плочки) могат да бъдат датирани твърде общо в границите на ІІ – първата половина на ІІІ в. С по-тясна дата е посвещението върху мраморна ара, което
К. Маджаров поставя във ІІ в., а В. Герасимова-Томова конкретизира датировката в края на І – първата четвърт на ІІ в. Може да се приеме, че светилището възниква в първата половина на
ІІ в. Не по-ясна е и горната хронологическа граница на функциониране на култовото средище. Според К. Маджаров селището при Хисаря е разрушено по време на големите готски нашествия от средата на ІІІ в. Вероятно по време на тези събития е пострадало и светилището на Нимфите, но дали то е частично или напълно разрушено, не е ясно. Възможно е светилището е продължило да функционира и през следващите десетилетия, а унищожаването му да е свързано с налагането на християнството като единствена религия в Диоклецианопол. Основание за може да се приеме фактът, че паметниците са силно фрагментирани, явно умишлено, и то с цел заличаване на езическия култ, след което част от тях са използвани като строителен материал при изграждането на банята. Проучвателите на Диоклецианопол не са на едно мнение относно датата на самата баня. Според Д. Цончев тя е изградена през втората половина на IV в. , докато К. Маджаров предлага дата в края на ІІІ – началото на IV в., основавайки се на сходството в строителните техники с добре датираната чрез латински строителен надпис Момина баня, разположена на около 1 км североизточно. Датировката на Цончев е подкрепена чрез откритите в извора, но под басейните на банята, монети, достигащи до времето на Валентиниан. Вероятно към последната четвърт на IV в. трябва да бъде отнесен краят на езическия култ към Нимфите. Почитането на изворите може би продължава или поне се помни и след разрушаването на светилището, ако съдим по фрагментарно запазен латински надпис, открит също в банята, в който се чете глаголът venerari, изразяващ религиозна почит.
Площ: 0,5 декара
Източник:
И.Вълчев. Извънградските светилища в римската провинция Тракия
И.Вълчев. Религиозният живот в античното селище под съвременния град Хисаря
Връзки:
http://haiduk-tourist.blogspot.com/2014/11/blog-post_9.html
Координати: 42.50051, 24.70370
Галерия:
