Наименование на обекта: Диоклецианополис, гр. Хисаря
Вид: Култов обект, светилище.
Хронология: III – IV в.
Описание: От Хисаря произхожда сиенитна плоча с посвещение на Асклепий, Хигия и Телесфор, наречени θεοὶ σωτῆρες. Посветителят – Аврелий Аполонид, син на Аполодор – е архиереус на Филипопол и поднася олтар на божествата в знак на благодарност заради изпълнена молба. Същото лице, но заемащо длъжността първи архонт, е упоменато в няколко бази от статуи на цезар Максим (син на император Максимин Тракиеца), открити в пътната станция Циле и във Филипопол. Според З. Гочева е възможно Аврелий Аполонид, син на Аполодор, да е заемал длъжността архиереус и малко по-късно или едновременно с това да е и пръв архонт на Филипопол. Поради неяснотата в последователността на заеманите от посветителя длъжности паметникът от Хисаря може да бъде датиран общо към втората четвърт на ІІІ в. Вероятно поднесеният от първожреца олтар е представлявал някакво монументално архитектурно съоръжение, в което е бил вграден разглежданият надпис. Друг паметник, свързан със здравеносните божества, представлява фрагмент от мраморна статуетка, представяща Асклепий, Хигия и Телесфор. Запазен е епитетът θεοί. Посветителката на паметника, ако приемем четенето на В. Герасимова-Томова, носи гръцко лично и бащино име – Ῥοδοπὶ(ς) Σαρκίνου. Последният паметник е фрагмент от оброчна плочка, на който са запазени долните части от изображенията на Асклепий, Хигия и Телесфор (Цончев, 1936, с. 150, № 15). Вероятно с култа към Асклепий са свързани и откритите на различни места в Хисаря каменни яйца. През 1980 г. на около 70 м западно от банята при извор „Топлица“ е разкопана сграда с правоъгълен план с размери 18.85 (изток – запад) х 9.5 м с абсида на западната страна. Сградата е градена от ломени камъни, споени с бял хоросан, с пояси от по три реда тухли във височина. В северния и южния зид пред апсидата са оформени две ниши с ширина 1.50 м и дълбочина 0.80 м. Сградата е разделена на преддверие (6.30 х 5.30 м) и централно помещение (7.60 х 6.30 м). Покритието е било чрез масивен свод. Изграждането на съоръжението е поставено в първата половина на ІІІ в. След разрушаване в средата на ІІІ в. сградата е възстановена в края на същото столетие. В пласта с рушевини от първия период на функциониране на сградата е открито голямо вотивно яйце от гранит, което може да бъде свързано с култа към Асклепий. Постройката е определена като предхристиянска култова сграда, макар и не изрично свързана с култа към Асклепий. Монументалният градеж и значителните размери, както и оформянето на апсида в западната част подкрепят интерпретацията като храм, но кое божество е почитано тук и дали това е Асклепий, остава неясно.
Площ: 0,1 декара
Източник:
И.Вълчев. Извънградските светилища в римската провинция Тракия
И.Вълчев. Религиозният живот в античното селище под съвременния град Хисаря
Връзки:
http://haiduk-tourist.blogspot.com/2014/11/blog-post_9.html
Координати: 42.50096, 24.70210
Галерия:
