Наименование на обекта: пътната станция Карасура, с. Рупките
Вид: Култов обект, светилище, крепост, пътна станция.
Хронология: II – III в.
Описание: Светилището не е проучено археологически. Въз основа на случайно откритите паметници И. Дончева приема съществуването на асклепион в Карасура. Карасура е съществувало култово сдружение, посветено на Асклепий, членовете на което определят себе си като симпозиасти на божеството. Сдружението е известно от един надпис на варовикова плоча, в който са изредени и имената на дванадесет симпозиасти – всичките с тракийски лични и
бащини имена. В надписа Асклепий носи епитета θεός. Като паралел на това сдружение И. Дончева посочва сведенията за култовите угощения в асклепиона в Атина, където пиршествата са съществена част от култовата практика и заемат значително място в церемониите. По време на угощението култовата статуя на Асклепий е поставяна на специално украсено легло и така божеството символично участва в пиршеството. Приема се, че при тези култови угощения поклонниците осъществяват пряк контакт с божеството, сядайки на обща трапеза с него. За съществуване на подобни практики в култа на Асклепий свидетелстват откритите зали за пиршества в големите асклепиони в Пергам, Епидавър, Коринт и другаде. В друго посвещение са почетени Асклепий и Хигия, носещи епитетите σωτῆρες и ἐπιφανέστατοι. Паметникът представлява мраморна плоча, а посветителят е с римски номен и тракийски когномен. В трето посвещение, открито при село Винарово, но според И. Дончева произхождащо от светилището в Карасура, Асклепий е определен като δωτὴρ ὑγείης – дарител на здраве. Посветителят Мукиан
поставя паметника в изпълнение на оброк, даден от жена. Край източната порта на късноантичното укрепление е открит мраморен фриз с изображение на олтар и пълзяща към него змия, а също така и мраморна глава от статуетка на Телесфор. В. Добруски споменава една
оброчна плочка с изображения на Асклепий, Хигия и Телесфор, но не дава описанието и. Прави впечатление фактът, че всички засвидетелствани посветители са с тракийски имена, но паметниците представят гръцкия култ към Асклепий. Употребените епитети са популярни в гръцкия свят, не е засвидетелстван характерният за Тракия епитет κύριος, както и някакъв локален епитет. Няма данни за синкретизъм с Тракийския конник. Паметниците също не са характерните за посвещенията на Асклепий в останалите му големи светилища в Тракия. В популярния в Карасура култ към Асклепий трябва да се допусне значително по-силно гръцко
влияние.
Площ: (?)
Източник:
И.Вълчев. Извънградските светилища в римската провинция Тракия
Връзки:
http://haiduk-tourist.blogspot.com/2015/09/blog-post_73.html
http://haiduk-tourist.blogspot.com/2018/01/blog-post.html
Координати: 42.24119, 25.38514
Галерия:
