Наименование на обекта: пътната станция Карасура, с. Рупките
Вид: Култов обект, светилище, крепост, пътна станция.
Хронология: II – III в.
Описание: Светилището не е проучено археологически. Съществуването му се предполага въз основа на откритите в Карасура паметници, свързани с култа на Аполон. Най-интересното посвещение на Аполон от пътната станция Карасура е варовикова колона с гръцки надпис, открита преупотребена като строителен материал. Аполон носи локалния епитет Δαιτερηνος, който е производен от името на селище или местност, в която се е намирало светилището. Посветители са Евстохий Келер и т. нар. кисазенци (Κισαζηνοι), които според Х. Буюклиев и И. Дончева са някакъв вид култово сдружение, а според В. Герасимова са жители на нелокализирано селище *Κισαζα. Самите кисазенци са се определили като земевладелци, а посвещението е направено от средствата на бога – т. е. светилището е имало някакви собствени приходи, възможно от владеене на поземлени участъци. Споменатият Евстохий Келер е известен от още няколко паметника от Филипопол и градската му територия. Заемал е длъжностите първи архонт и тракарх, но в надписа от Карасура той не носи никаква титла, което означава, че това е най-ранният от запазените паметници. Евстохий Келер е бил тракарх около средата на ІІІ в. и следователно посвещението от Карасура може да се датира към 30-те или 40-те години на ІІІ в. Употребеният локален епитет на Аполон Δαιτερηνος вероятно е свидетелство, че светилището не е разположено в самата пътна станция Карасура, а в съседно селище или може би в някаква местност в околностите на Карасура. От самата пътна станция произхождат още два паметника, свързани с Аполон. Първият представлява фрагмент от статуетка, от която е останал ляв крак от
човешка фигура и ствол на дърво, на който се е подпирала фигурата. Запазена е и част от колчан, което навежда на предположението, че тук е бил представен Аполон. Вторият паметник е глава от статуетка на Аполон. Паметниците, с които разполагаме, не са достатъчни да се приеме безусловно съществуването на светилище на Аполон в самата Карасура. Посвещението на
Аполон Δαιτερηνος показва по-скоро, че светилището трябва да се търси в близките околности на пътната станция, но засега то не е локализирано. Тракийският локален епитет насочва към евентуален синкретизъм на Аполон с Тракийския конник във въпросното светилище, но на този етап на проучванията въпросът остава открит.
Площ: (?)
Източник:
И.Вълчев. Извънградските светилища в римската провинция Тракия
Връзки:
http://haiduk-tourist.blogspot.com/2018/01/blog-post_1.html
Координати: 42.24045, 25.38324
Галерия:
