Наименование на обекта: Семерчето, с. Доситеево
Вид: Култов обект, скално светилище.
Хронология: късна бронзова епоха (XV – началото на XI в. пр. Хр) , ранна желязна епоха (XI-IX в. пр. Хр), късна желязна епоха, елинистическа епоха (IV-II в. пр. Хр.), римска епоха
Описание: Обекта е разположен в м. Семерчето на 1,5 км. северозападно от с. Доситеево, Харманлийско и на около 6 км от р. Марица в Югозападен Сакар. Светилището е регистрирано през 1993 г. от Тотко Стоянов и се проучва чрез редовни разкопки в продължение на 10 археологически сезона. То е разположено върху природен феномен получен от действието на р. Луда река върху високи каменни хълмове. Открити са съоръжения и материали от късната бронзова, ранната желязна, късната желязна, късноелинистическата и римската епоха. Според проучвателите светилището е функционирало най-активно през късната бронзова епоха, първата фаза на ранната желязна епоха и елинистическата епоха, ІV-ІІ в. пр. Хр. То е от типа култово място на връх с добър изглед към долината на р. Марица и Източните Родопи. Върху южния и североизточния склон на различна височина има няколко сравнително равни тераси, а в подножието на западния склон, близо до реката – голяма скална ниша, подобна на пещера.
На източния склон и на върха на светилището са регистрирани няколко големи огнища-олтари с диаметър около 1 м. Те датират от късната бронзова епоха. Около огнищата са открити големи количества от фрагменти от глинени съдове, животински кости, костени и каменни инструменти, бронзови мъниста. В естествени скални цепнатини в различни части на светилището е установен ритуал на омесване на сурова глина със счупени на място керамични съдове (кани, кантаросовидни чаши и др.) и изпичането им на място. По същия начин е изградено друго съоръжение – олтар с формата на лабрис. Това съоръжение се намира на естествена площадка срещу обекта в м. Семерчето, която е разположена върху идентична скална твърдица в м. Асарчето. Върху югоизточния склон в м. Семерчето, на равна тераса, разположена на приблизително равно разстояние между върха и източното му подножие е разкрит културен пласт с дебелина 1.5 м. Пластът показва, наличието на последователни пластове от финала на бронзовата епоха, периода на преход към ранножелязната епоха и първата фаза на ранната желязна епоха в Южна Тракия. Именно по южните склонове на върха са регистрирани основните ритуални структури. В същия участък е разкрита постройка от късната бронзова епоха с правоъгълен план (4.5 х 3.5 м), с няколко строителни периода. Тя е изградена от кирпич, а в последните две фази на късната бронзова епоха и в периода на преход към ранната желязна епоха от забити в земята дървени колове, преплетени с клони и измазани с глина. В постройката са се намирали огнища-олтари използвани през различно време, а според проучвателите на светилището самата тя е играела ролята на храм. На плоска скала пред постройката са извършвани ритуали, които вероятно са имали публичен характер, а вътре в постройката са се извършвали тайнства, достъпни само за имащите право да бъдат в нея. Основните ритуали извършвани около и в постройката са свързани с огън и с различни течности. Открити са фрагменти от съдове с големи размери и голямо количество на разнообразни животински кости. Освен тях най-разпространените материали откривани на светилището са фрагментите от счупени глинени съдове, които са останки от жертвоприношенията. Под едно от огнищата в постройката е открит глинен минойски печат с форма на пресечена пирамида и изображение на животно (коза или елен). Източно от храмовата постройка, в основата на вертикални скални блокове е оформено пространство за депониране на останките от жертвоприношенията (животински кости и фрагменти от глинени съдове), които са запечатвани от плътно подредени средно големи бели кварцови камъни. На светилището са открити и няколко бронзови находки от късната бронзова епоха, сред които един бронзов сърп и бронзов връх на копие. През ранната желязна епоха на светилището се появяват и някои нови елементи сред които са ямите (общо 8 на брой). В тях са откривани разнообразни находки сред които фрагменти от съдове, голямо количество животински кости, прешлени за вретено, астрагалуси, рогове от елени, костенурки, кремъчни пластини, глинен модел на колело, въглени и късове горяла глина, желязна брадва (Х-ІХ в. пр. Хр.) Светилището е изоставено в периода VІІІ-V в. пр. Хр., но през елинистическата епоха започва активно възобновяване на култовите практики. В ІV в. пр. Хр. светилището е подложено на преустройство и реконструкция. На върха, върху пластовете от късната бронзова и ранната желязна епоха е направено преграждане и оформяне на площадка с основа от четири реда камъни. Обособени са два подхода водещи от площадката към върха на светилището, като основните свещенодействия се извършват на централната южна площадка така както това е правено и през предходните епохи. Даровете, които са депонирани по склоновете на светилището указват, че през елинистическата епоха населението се е занимавало освен със земеделие и животновъдство и с металообработване и ювелирство. На светилището липсват характерните за Северен Сакар, ниши, стъпки, кръгове, знаци и други елементи характеризиращи ритуалните дейности в този ареал. Последните находки на обекта са от ІV в. сл. Хр. и показват, че след приемането на християнството светилището постепенно е изоставено и забравено.
Площ: 2,5 декара
Източник:
Д.БайряковД. Планински светилища в Южна Тракия. София, 2015
Б.Бориславов. Археологически разкопки на тракийски култов комплекс «Семерчето» в землището на с. Доситеево, община Харманли. АОР 2008
Б.Борисов – Кастра Рубра
Връзки:
http://haiduk-tourist.blogspot.com/2018/11/blog-post_9.html
Координати: 41.92747, 26.00820
Галерия:
Видео: