Наименование на обекта: Бабяшка чука, с. Бабяк

Вид: Култов обект, скално светилище

Хронология: късна бронзова епоха, ранна желязна епоха, късна желязна епоха, римска епоха

Описание: Обектът е разположен на доминиращ над околността връх от който има добра видимост към цялата Разложка котловина до прохода Предела, северните склонове на Пирин, източните на Рила, а също така и към далечни върхове и плата в Западните Родопи. От светилището има пряка видимост към м. Столоватец (Разложко), и м. Високо тепе (Влаховец) в Рила и планинските светилища разположени там. Билото на върха има две кулминации, от които едната (тази с телевизионната кула) е по-висока от другата (т. нар. Малко възвишение). По-ниското възвишение се намира на север от по-високото. Те са свързани със седловина, където са най-големите културни напластявания. Южно от голямото възвишение се намира трето, по-малко скално възвишение. Проучвателите смятат, че в древността върхът е бил изцяло скалист. Най-ранните археологически материали (олтари-замазки от глина, дарове – фрагменти от съдове, са откривани върху самата скала. Културните пластове на светилището са образувани в резултат на човешката дейност (най-вече останки от жертвоприношения), достигат на места до дълбочина от 3 метра. Светилището е посещавано през късната бронзова епоха, ранножелязната епоха, късножелязната епоха, римската епоха и късната античност. Открити са следи от различни структури – каменни редици и струпвания, каменни депа за дарове (олтари), ритуални ями, олтари от глина, които вероятно са следи от основните ритуални дейности извършвани на светилището.
За периода на късната бронзова и началото на ранната желязна епоха няма достатъчно ясни данни за начина на функционирането на светилището. Известна насока в това отношение могат да дадат проучнените няколко ями при Малкото възвишение, които съдържащи материали от късната бронзова и ранната желязна епоха.
Първият период на разцвет светилището преживява през втората половина на ранната желязна епоха (края на IX-VIII-VI в. пр. Хр.), когато културните напластявания от този период достигат до 1.5 м. През този период са разкрити няколко вида глинени конструкции, с овална или кръгла форма, които са били използвани за олтари. През този период могат да се отнесат и най-ранните укрепващи или оградни стени, от големи необработени каменни блокове разположени успоредно на ръба на склона. От този период са първите съоръжения засвидетелствани на светилището – олтари от глина, каменни струпвания и ритуални ями. Преобладават дарове от фрагментирани или цели съдове, сред които се открояват паници и кантаросовидни съдове с разнообразна украса. Много рядко се срещат тежести за стан, прешлени за вретено, глинени подноси.
Вторият разцвет светилището достига към късната желязна епоха (V-I в. пр. Хр.), през което време се усвоява и цялото проучвано пространство. През периода III-I в. пр. Хр. се отнася и най-голямото развитие на култовия обект, когато площта му се увеличава, мястото е оградено с лека каменна стена (перибол), документирана по цялата периферия на Малкото възвишение и върху източната периферия на Голямата кулминация. Култовите практики през този период са съсредоточени предимно около олтари с формата на големи каменни струпвания в редици или редуващи се площадки, в които се откриват затрупани дарове. Същият ритуал се наблюдава в запълнени с находки процепи и скални ниши, които са запечатани с подредени дребни камъчета. Проучени са глинени олтари (есхари) и подредени в кръг ритуални ями.
През този период на разцвет на светилището най-честите дарове отново са фрагменти от съдове и находки, останки от извършваните на светилището жертвоприношения. Най-честите дарове освен фрагментите от глинени съдове са тежести за стан, прешлени за вретено, сърпове, ножове, рударски и ювелирни инстроменти, предмети свързани с украсата на тялото и облеклото, например накити и фибули от сребро и бронз, сребърни монети (най-ранни са тези на град Хистиея, о-в Евбея – II-I в. пр. Хр. и римски републикански монети). Откриват се и дарове специално изработени за култа – съдове с украса тип цепина, преносим олтар от глина с цилиндрично тяло и капак със скулпторирано тяло на птица или змия. Олтарът е украсен в стила на керамиката тип Цепина.
През римския период най-значими следи са открити при Голямата кулминация (сектор „Топ“). Култовото място се възражда отново след период на прекъсване на култовите практики през I в. сл. Хр. Открити са керемиди и грубо обработена каменна колона, фрагменти от мраморни статуи на женско и на мъжко божество, оброчни плочки на богиня на плодородието и на Зевс и Хера. Всичко това предполага, че в периода II-III в. сл. Хр. на светилището е съществувал монументален храм. Голямо е количеството на дарове от метал и глина, а също и на римски бронзови монети от III-IV в. сл. Хр. През V в. сл. Хр. култовите дейности в светилището прекъсват, вероятно във връзка с приемане на християнството.

Площ: 120 декара

Източник: Байряков, Д. Планински светилища в Южна Тракия. София, 2015

Връзки:

http://haiduk-tourist.blogspot.com/2018/09/blog-post_85.html

https://haiduk-tourist.blogspot.com/2020/09/blog-post_4.html

Координати: 41.96278, 23.67278

Галерия: