Наименование на обекта: Градището (Попминчин камък), с. Долно Дряново

Вид: Култов обект, скално светилище, крепост

Хронология: къснохалколитна епоха, късна желязна епоха.

Описание: Обектът е разположен по билото на скалист рид, който е достъпен само от северозапад, а от останалите страни е ограден от дълбок каньон. Склоновете са стръмни и на места почти отвесни, като образуват пропасти с дълбочина около 70-80 м. Върху билото на възвишението както и по южния склон има неголеми естествено заравнени площадки, оградени с оголени скални блокове. По терена се наблюдават струпвания от камъни с различни размери, които понякога са долепени до масивни блокове от материковата скала или включват отделни по-големи скални късове. Струпванията запълват и свободни пространства между скалите – процепи или есте-ствени ниши (депа за дарове?). Има съвременни етнографски данни за обреди на лечение и преминаване през скална арка образувана от монолитни скални блокове. Съоръжението е изградено от два големи каменни блока, забити един до друг и трети, поставен върху тях. Пръстта асоциирана със струпванията е с наситено черен цвят и финна, сравнително хомогенна структура и е с дебелина до 1 м. Археологическите материали, които се свързват с КЖЕ са разнообразни. Преобладава керамика на ръка, но има и керамика работена на колело. Откриват се животински кости, тежести за стан (пирамидални) и глинени прешлени за вретено, дребни железни предмети, фрагменти от керемиди и глинени лампи (римска епоха); основи от каменни зидове от различни по тип съоръжения (сгради и/или оградни стени), от необработени каменни блокове с малки до средни размери; глинени огнища (олтари, есхари) с или без украса; основи на малка правоъгълна сграда. В естествено оформени скални ниши и процепи са открити и материали от епохата на късния халколит – стенни мазилки и фрагменти от керамика и ломени камъни. Пръстта е със сивочерен до наситено черен цвят, лежащ непосредствено върху материковата скала. Дебелината на пласта е от 0.30 до 0.50 м. В най-югоизточната част на обекта, под билото на рида, е регистриран скален навес (пещера, скална дупка) с естествен произход.

Площ: 20 декара

Източник: Байряков, Д. Планински светилища в Южна Тракия. София, 2015

Връзки:

http://haiduk-tourist.blogspot.com/2015/04/blog-post_13.html

http://haiduk-tourist.blogspot.com/2018/08/blog-post_57.html

Координати: 41.59692, 23.91608

Галерия: 

Видео: