Наименование на обекта: Инер тепе, с. Исперихово
Вид: Култов обект, светилище, хероон
Хронология: края на ранната желязна епоха до римската епоха
Описание: Обектът лежи върху естествено скалисто възвишение. В центъра на възвишението, на най-високата му точка се извисява могила (могила 7)с размери около 6 м във височина и 30 м в диаметър. Нарушена от иманярски изкопи. На 50-80 м на югоизток, югозапад и северозапад се намират три по-малки могилки с височина до 2 м. В могилата е извършено най-ранното в комплекса погребение на два индивида. На базата на откритите археологически материали то може да се датира през VІІ-VІ в. пр. Хр. В могилата е преизползвана на няколко пъти през по-късните епохи. През римската императорска епоха около съществуващата могила е бил издигнат масивен ограден зид (периболос) с две лица, кръгла форма и диаметър около 30 м, който огражда свещено пространство (теменоса) на този комплекс. Зидът е изграден от дялани камъни на бял хоросан, но във височина вероятно е преминавал в opus mixtum. Намерени са и малобройни фрагменти от керемиди, което е индикация за това, че стената е завършвала с покрив. В него и извън него са открити следи от ритуални действия (тризни). В тях се откриват няколко струпвания на натрошени на място съдове, метални и стъклени предмети и др. Във почти всички тризни с изключение на една съдовете са с отворени форми за хранене и пиене. В югозападния край, вътре в заграденото пространство от зида, е намерен фрагмент от мраморна релефна плоча – извита горна рамка с друредов гръцки надпис. Етапите на изграждане на отделните съоръжения остават неясни.
На северозапад от Инер тепе се намира могила 7в (височина около 2 м и диаметър около 20 м). В могилата липсва основно погребение, а откритите две вторични погребения с трупополагане са от късната античност. Около могила 7в, също както и при могила 7, е разкрит каменен зид с почти квадратна форма, ограждащ околомогилното пространство. Четириъгълното заграждение е ориентирано с ъглите си към четирите посоки на света, като дебелината на оградния зид е 0. 87 м, а дължините на стените са съответно 31. 80 м (североизточната) и 33. 70 м (северозападната). Част от стените са изградени от грубо одялани камъни на бял хоросан, но на места личат следи от тухли, което говори за вероятното му изграждане в opus mixtum. Запазената височина на места достига до 0.2-0.3 м. При източния ъгъл на оградния зид са разкрити две долепени едно до друго помещения изградени от дяла-ни камъни на хоросан и тухлен градеж, които използват югоизточната стена на оградния зид и са с размери около 4.3 м х 3. 6 м. Вътре в двете помещения са открити малко количество от керамични фрагменти. Повечето археологически материали произхождат от пространството пред тях и в заградения от оградната стена участък. На база на откритите археологически материали функционирането на обекта може да се датира през ІІ-ІІІ в. сл. Хр. Сред тях заслужава да се отбележат два мраморни фрагмента от архитектурна украса (части от корниз ?), а също и фрагмент от мраморна оброчна плочка на тракийския конник.
Изказано е предположението, че проучените в този комплекс могили 7 и 7в заедно със заобикалящите ги кръгло и правоъгълно съоръжения са две части на един-единен комплекс с различни, взаимно допълващи се функции. Комплексът е свързан с цитирания откъс на Конон за гроба на Орфей, превърнал се първоначално в хероон, а после и в светилище.
Площ: 1 декар
Източник:
П.Делев, А.Божкова, Д.Ботева. Надгробни могили – Исперихово
Д.Байряков. Планински светилища в Южна Тракия. София, 2015
Връзки:
http://haiduk-tourist.blogspot.com/2015/04/blog-post_85.html
Координати: 42.10133, 24.43458
Галерия:
Видео: