Наименование на обекта: Хайдушко кладенче, с. Паталеница

Вид: Култов обект, светилище, укрепено селище

Хронология: късна желязна епоха, римска епоха (втората половина на І в. сл. Хр. до ІV в. сл. Хр.)

Описание: Обектът е разположен на малко терасовидно изравнено пространство по средата на северния склон на хълма Къркария. Тук планинския масив се спуска към Горнотракийската низина чрез множество езици на ридове, разделени от плитки дерета и суходолия. Местността е със силен наклон на северозапад, а в околностите има голям брой минерални извори, до един от които е изградено самото светилище. На повърхността личат следи от зидове, които са силно пострадали от иманярски изкопи и трудно може да се проследи планировката им. В иманярските изкопи личи културен пласт със значителна дебелина. Пръстта е тъмносива, мазна, наситена с керамични фрагменти. Повечето археологически материали се отнасят към римската епоха, но сред тях има и такива, които са правени на грънчарско колело и се отнасят към късножелязната епоха. При проведените през 1939 г. разкопки, Д. Цончев проучва останките от квадратна сграда с размери 19. 5 х 19. 5 м. Сградата е ориентирана югозапад – североизток, но поради силните разрушения не е установено от коя страна се е намирал нейният вход. Разкопвачът предполага, че той се е намирал в югозападната страна. Три от стените са с дебелина 1.1 м, а една от тях (североизточната) е с дебелина 0. 90 м. Сградата е изградена от ломен камък споен с хоросан като във височина има пояси от по три реда тухли. В югоизточния ъгъл на сградата е локализиран студен извор, който протичал през цялото светилище. Терена на светилището е разделен на две тераси между които се намирала подпорна стена. Вътрешния об-лик и планировка на светилището не са ясни. Запазени са отделни архитектурни фрагменти – четири мраморни бази за колони, четири мраморни дорийски капители и един фрагмент от мраморна колона, които са с вероятна вотивна функция, а не елементи от архитектурната декорация на сградата. Сградата вероятно е била покрита с керемиди. Следи от градежи са регистрирани северозападно от светилището, което свидетелства, че в рамките на светилището е възможно да са съществували и други сгради освен храмовата постройка. На около 300 м североизточно от светилището Д. Цончев локализира следи от селище от предримската епоха, укрепено със стена, изградена на суха зидария и със запазена дължина около 200 м. На това място не са провеждани археологически разкопки, които да потвърдят или отхвърлят тази хипотеза.
На светилището са открити паметници с изображения на Асклепий, Хигия и Телесфор и паметници с изображения на Тракийския конник. Запазените фрагменти от оброчни статуетки, статуи, статуарни групи, оброчни плочки и т. н. повтарят познатите от многобройните релефи иконографски схеми. Значителен е броят на оброчните ари и особено на колоните. Запазени са четири ари с посветителни надписи и седем запазени колони с надписи. Открити са и фрагменти от статуетки представящи предимно Асклепий, Хигия и Телесфор, а само четири от тях представят Тракийския конник. Към групата на монументалната пластика се отнася една глава на статуя на Асклепий. Най-многобройните находки от светилището са оброчните плочки. Най-ранните от тях са от края на ІІ – началото на ІІІ в. сл. в Хр. От керамичните предмети са публикувани само две еднофитилни лампи и само три спираловидни фрагменти от дръжки на съдове. Сред металните предмети има фрагменти от сърп, ножчета с различни размери, ножици, както и значителен брой пирони и скоби. Монетите са представени слабо. Има само девет от които една от тях е от времето на император Тацит, а останалите са от ІV в. сл. Хр. Светилището е унищожено вероятно към края на ІV в. за което свидетелства и дебелия 0.20 до 0. 50 м горял пласт, лежащ непосредствено над пода му.

Площ: 1 декар

Източник:

Д.Байряков. Планински светилища в Южна Тракия. София, 2015

И.Вълчев. Извънградските светилища в римската провинция Тракия

Връзки:

http://haiduk-tourist.blogspot.com/2015/11/blog-post_7.html

Координати: 42.13806, 24.17406

Галерия: