Наименование на обекта: Чукаря, с. Босилково
Вид: Култов обект, светилище
Хронология: енеолитна епоха, късна бронзова епоха, ранна желязна епоха, късна желязна епоха, римска епоха
Описание: Светилището е разположено на нисък скалист връх, който от запад има форма на пресечен конус. Върхът е изграден от риолитни скали, които образуват фин пясък наричан „кесме”. От север, изток и юг, върхът е със стръмни склонове. Светилището е достъпно само от запад. Площта, която заема култовия обект е малко плато с овална форма и размери приблизително около 3100 м2. Западната част на овалното плато е по-висока от източната. На обекта са регистрирани три културни пласта. На дълбочина 0.20 м е открит силно обгорял пласт, наситен с керамични фрагменти от КА. Вторият културен пласт от тъмнокафява пръст е с дебелина 20-30 см и започва от дълбочина 0.30-0.40 м от нивото на основния терен. В него са открити три глинени прешлени за вретено, меден предмет (шило), многобройни керамични фрагменти, украсени с щамповани и врязани соларни знаци със запазена инкрустация от бяла паста. Някои фрагменти са от съдове с черна, излъскана с графит повърхност. В същия пласт е открит зид с дължина 6 м и широчина около 0.5 м., който е изграден от необработени камъни без спойка, върху стерилния терен. Около него са открити многобройни керамични фрагменти от късната бронзова епоха. Открити са и отделни фрагменти от много груба керамика с датировка през ранната желязна епоха. Светилището притежава и трети културен пласт, от енеолитната епоха, който започва от дъблочина 0.7 м и достига до 1.1 м., който лежи върху стерилна, скалиста основа. В този пласт са открити кръгове от камъни, в средата на които е горял огън. В пласта с енеолитната керамика, върху скала с два естествени (?) улея (скални ями?), в които е открита енеолитна керамика, са разположени четири разположени едно над друго огнища, от същия тип. Открити са антропоморфна фигурка, зооморфна дръжка на съд, множество фрагменти със соларни знаци.
В централната част на светилището е регистрирано валово съоръжение с елипсовидна форма, изградено от необработени камъни и пръст. То е с ориентация на големия си диаметър по посока север-юг и загражда пространство от 10 х 9 м. Вътрешността на съоръжението е обмазана с дебел пласт тесто през енеолитната епоха. В основата на вала на няколко места има следи от горене на огън.
В източната част на светилището е изградено от пръст и необработени камъни, друго съоръжение с формата на пресечен конус. То е разположено между три грунтови скали и е облицовано (цялото) с необработени камъни. Размерите му са: 10 м диаметър на голямата основа и 8 м на малката. През енеолитната епоха върху и около съоръжениета (вала и конуса) е откривана голямо количество керамика.
Цялата свещена територия през този период е била оградена от каменна облицовка, която се е спускала по стръмните сконове на върха. Под камъните, между тях и над тях е открито голямо количество керамика от каменомедната епоха.
Площ: 3,1 декара
Източник:
А.Радунчева, М.Камарев, Хр.Вълчанова. Скално светилище до махала Босилково на с.Давидково, Смолянско. АОР 2007
Д.Байряков. Планински светилища в Южна Тракия. София, 2015
Връзки:
http://haiduk-tourist.blogspot.com/2017/09/blog-post_61.html
Координати: 41.70006, 24.95496
Галерия:
