Наименование на обекта: Беглик таш, гр. Приморско

Вид: Култов обект, скално светилище

Хронология: късна бронзова епоха, раннна желязна епоха, късна желязна епоха, античност

Описание: Обектът е разположен върху най-високата точка на издадения в морето рид, носещ името “Беглик таш”. Обща площ – централната част на обекта заема площ около 8 декара. Обектът се намира в близост до долината на река Зигра и е засегнат от Бургаските каменни мини, поради което проучвателите му отбелязват, че културните пластове са силно разрушени и разбъркани от свличане на скална маса и ерозия. На обекта са регистрирани останки от постройка с глинобитни стени. Най-характерното съоръжение за този обект обаче са четири големи скални къса, частично обработени и монтирани на място като менхири; открит е и долмен с големи размер. Освен тях на обекта се откриват още разнообразни скални изсичания: изсечени вани и улеи; каменни кръгове; две “Маркови стъпки” (разположени в двата края на централната площадка на различна височина); канали; улеи; соларни символи; ромбоиди; стъпала и др. (изсечени върху основната скала на централната площадка). Шест дупки за дървени подпори разположени П-образно (между т.нар. малък долмен и високия “Марков камък”); Бъбрековиден камък оформен като трон с издялана седалка и подлакътници (в централната част на ограденото с дървените подпори пространство). През 2004 г. на обекта са открити общо четири есхари, заедно с находки от глинени съдове, амфори, животински кости, каменни сечива и каменни ядра, които са били ритуално натрушени според проучвателите. Находките са датирани в периода VIII-V в. пр. Хр. Извън централната част на светилището на 60 м източно от големия долмен, е открита сграда с дължина 11,3 м и ширина 9,2 м. Сградата има правоъгълна форма, като в западната и част за стена е използвана голяма скала. Градежът на зидовете е от ломен камък на суха спойка. Подът е бил покрит с квадратни тухли. Открити са керемиди от покривната конструкция. Според проучвателите, местоположението на сградата, в най-вътрешната и защитена част на светилището предполага нейното специално предназначение, свързано с по-добра защита и ограничен достъп до посещението ѝ.
Въз основа на откритите в нея фрагменти от керамика, каменни сечива и римски бронзови монети, сградата е датирана в периода II-IV в. сл. Хр.
На светилището са разкрити още различни археологически материали датиращи от късната бронзова, ранната желязна и късната желязна епоха, Античността до началото на ІV в. сл. Хр. Това са основно фрагменти от глинени съдове (във вътрешното пространство на големия долмен и пред входа му); глинени идоли; каменни брадви; топори; кремъци. Откривани са животински кости, обработвани с огън.

Площ: 8 декара

Източник:

Ц.Дражева, Д.Недев. Археологически проучвания на скално тракийско светилище в м. Беглик таш в ловно стопанство Аркутино, община Приморско, през 2004г. АОР 2004

Д.Байряков. Планински светилища в Южна Тракия. София, 2015

Връзки:

http://haiduk-tourist.blogspot.com/2018/06/blog-post_14.html

http://haiduk-tourist.blogspot.com/2017/07/blog-post_14.html

http://haiduk-tourist.blogspot.com/2016/07/blog-post_2.html

Координати: 42.31161 27.76724

Галерия: 

Видео: